Уинебаго: Разлика между версии

Уинебаго не си спомнят да са живели другаде освен в близост до Грийн Бей и езерото [[Уинебаго (езеро)|Уинебаго]] в североизточен Уисконсин. До идването на европейците, племето е доминиращо в региона и контролира обширна територия от западния бряг на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] до [[Мисисипи (река)|Мисисипи]] и от Горен [[Мичиган]] на юг почти до [[Милуоки]]. През този период се предполага, че наброяват около 8 0008000 души, но най – вероятно цифрата е силно занижена. При второто си посещение в Грийн Бей през 1639 г., [[Жан Николе]] оценява населението им на около 5 0005000 войни или около 20 000 души общо. Тази цифра изглежда по–вероятна, и обяснява доминацията на уинебаго в региона преди идването на белите, а и самите уинебаго споменават, че заради високата популация някои групи (айова, ото и мисури) се отделят от тях малко преди посещението на Николет. За около 30 години след това никое друго племе не претърпява такъв драстичен спад на населението. Когато [[французи]]те се завръщат в Уисконсин през 1665 г., уинебаго наброяват по–малко от 500 души. Стигайки почти до изчезване, племето започва бавно да се възстановява и в началото на 21 век племенното членство възлиза на над 12 000 души.<ref name="Sultzman"/>

През 1639 г. Николет прави второ посещение на района. Ще минат 26 години преди друг европеец да посети Грийн Бей. Междувременно уинебаго са почти унищожени от разразилите се междуплеменни войни. След 1640 г. от изток хиляди алгонкини бягащи от ирокезите намират убежище в Уисконсин, където започват да се конкурират с местните уинебаго и меномини за наличните ресурси. Първата война, която избухва в резултат на тази конкуренция е между уинебаго и фокс. При преминаване на езерото Уинебаго, за да изненадат фокс, войните уинебаго са застигнати от буря и 500 от тях намират смъртта си в езерото. След това останалите се събират в едно голямо укрепено село, което вместо да ги предпази се оказва смъртоносен капан. Едрата шарка донесена от бежанците алгонкини от изток удря селото с опустошителен ефект. По–малко от 4 5004500 уинебаго оцеляват след тази война, но най–лошото тепърва предстои. Виждайки необходимостта да се съюзят срещу новодошлите, старите врагове илиной изпращат на уинебаго 500 войни на помощ. Уинебаго приемат радушно помощта, но старата вражда надделява и през нощта те нападат своите благодетели и убиват всички. Отнема известно време да научат за това предателство, илиной си отмъщават по ужасяващ начин. По–малко от 50 уинебаго оцеляват и намират убежище при меномините на север. Междувременно, но изток Бобровите войни стават още по–интензивни и сериозно заплашват френската търговия с кожи. До 1655 г. ирокезите последователно се справят с всички техни врагове около Сейнт Лорънс и източните части на Големите езера и погват алгонкините в Долен Мичиган. Ефектът от това е, че още около 20 000 бежанци намират убежище в Уисконсин, където положението става още по–критично. Когато [[Николас Перо]] и отец Алоа пристигат в Грийн Бей през 1665 г. заварват пълен хаос. През 1667 г. на французите се отдава да сключат мир с ирокезите и за първи път този мир обхваща и техните алгонкински съюзници. Този мир позволява на французите да възобновят търговията в Грийн Бей, но първо трябва да опитат да въведат някакъв ред в региона и да спрат междуплеменните войни. За уинебаго този мир също има благоприятен ефект. Те започват да се сприятеляват с бежанците алгонкините и да се сродяват с тях, и да се адаптират към тяхната култура.<ref name="Sultzman"/>

През септември 1832 г., след [[Война на Черния ястреб|Войната на Черния ястреб]], в която малцина уинебаго взимат участие, с договора от форт Армстронг племето е принудено да отстъпи всичките си земи на изток от Мисисипи и се съгласява да се премести в североизточна Айова. През 1836 г. епидемия от [[едра шарка]] покосява племето като всеки четвърти уинебаго умира от нея. Подписаният във [[Вашингтон]] през 1837 г. втори договор потвърждава цесията на Уисконсин и до 1842 г. около 2 2002200 уинебаго вече живеят близо до форт Аткинсън в Айова. През 1846 г. Айова става щат и се налага уинебаго да бъдат преместени отново. Племето разменя земите в Айова за резерват от 800 000 акра в [[Минесота]]. Някои успяват да се укрият и останат в Айова, но повечето са преместени в новия резерват през 1848 – 1849 г. През 1856 г. заменят и този резерват за друг по–малък в южна Минесота. В новия резерват всичко вървяло добре, докато не избухва въстанието на [[Дакота (племе)|дакота]] през 1862 г., в което са убити над 400 бели заселници. Въпреки, че уинебаго не взимат участие във въстанието са събрани и извозени насилствено до резервата Кроу Крийк в [[Южна Дакота]]. По пътя много от тях успяват да избягат и да се върнат в Минесота и Уисконсин. Останалите 1 2001200 уинебаго се отклоняват също и бягат надолу по Мисури и намират убежище при [[омаха]] в източна [[Небраска]]. Правителството се съгласява да остави уинебаго в Небраска и закупува от омаха 40 000 акра земя за тях през 1865 г. По същото време, тези които са в Уисконсин са арестувани и отведени в Небраска. След кратък престой в резервата те отново бягат и се връщат в Уисконсин. След 10 години на тази игра, накрая правителството закупува земя и за тях през 1875 г. и ги оставя да живеят в Уисконсин. През 1880^те повечето уинебаго от Небраска се присъединяват към съплеменниците си в Уисконсин. Тези, които остават в Небраска през 1887 г. губят 1/3 от първоначалните 40 000 акра от резервата заради Закона за преразпределение на индианските земи.<ref name="Sultzman"/>

В началото на 21 век уинебаго в Небраска е федерално признато племе, което има резерват от 458 кв. км в окръзите [[Търстън (окръг, Небраска)|Търстън]] и [[Диксън]] в Небраска и в окръг [[Удбъри (окръг, Айова)|Удбъри]] в Айова. Племето има над 4 0004000 записани членове. В Уисконсин, по – рано известното като Уинебаго племето на Уисконсин също е федерално признато. Седалището на племето е в Блек Ривър Фолс. Техният резерват е с големина от 18,6 кв. км., разпръснат в 10 окръга на Уисконсин. През 1990-те племето официално сменя името си на Нация Хо Чунк на Уисконсин. През 2011 г. племенното членство е 7 1927192 души. През 1975 г. двете формирования на уинебаго получават от Правителството 4,6 милиона долара компенсация за отнетите им земи.