Радиоприемник: Разлика между версии

[[Микроелектроника]]та е най-новият етап от развитието на технологиите по производството на [[Полупроводник|полупроводникови прибори]]. Разработките, започнали в 1960 г. първоначално като проекти за създаване на надеждна елементна база за космическата техника, автоматични системи за управление, [[Компютър|ЕИМ]] и др., навлизат и в създаването на компоненти за радиокомуникационни средства, използвани от масовия потребител. Съществената особеност при създаването на [[Интегрална схема|интегралните схеми]] с различа степен на интеграция е обединяването (интеграцията) на схемните компоненти, т.е. технологичният процес включва едновременното изработване както на активните електронни компоненти – [[транзистор]]и и [[диод]]и, така и на пасивните – [[резистор]]и, [[кондензатор]]и, [[индуктивност]]и, свързващи проводници. Постиженията на микроелектрониката позволяват в един технологичен цикъл да се изградят цели функционални възли, проектирани специално за изпълнение на определени функции с предварително зададено качество и с определени параметри. <ref>Пецулев, проф. к.т.н. инж. Спиро, проф. д.т.н. Владимир И. Сифоров,. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1979, с. 381 </ref>