Раймон дьо Поатие: Разлика между версии

[[Файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|thumbмини|300px|На миниатюрата на [[Жан Коломб]] и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал [[Луи VII]]. [[XIV век]].]]

Като се ражда Раймон, за него особени перспективи в Европа като по-малък син, той няма. В това време далеко на изток се намира [[княжество Антиохия]], на което отчаяно не върви на управници: двама от тях загиват, и от 1119 година княжеството почти през цялото време се управлява от регенти. В средата на 30-те години, възниква остра потребност от пълноправен действащ господар — мъж и воин. Раймон много подхожда за тази роля, по твърдение на хрониста, защото се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е перфектен ездач. Както се говори за него, Раймон на шега огъва железни пръти; може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага.

В 1136 година по време на сватосването и венчаването Констанс е на десет години. Когато за пристигането на Раймон разбира майката на кандидатката, доволно младата дама Алиса Йерусалимска  (2-ра дъщеря на краля на Йерусалим, Бодуен II и вдовица на княз Боемон II), решава да предложи на задморския жених в качество на спътница в живота себе си. Раймон разбира разликата в положението. В първият случай той става пълноправен господар, във вторият - само с права на регент. Затова бързо се споразумява с патриарх Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриахът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Раул организират сватбата и изиграват по този начин майката Алиса.

Най-злият враг на Раймон става съседът му [[Имад ад-Дин Занги]]. Когато в 1146 година го отстранява съдбата, обстановката не се подобрява, защото мястото на пияницата Занги, в Алепо заема неговият син-аскет Нур ад-Дин Махмуд. Борбата се води с променлив успех — Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но само не и войници. Князът Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответният контингент пехота (обичайно, превишаваща числеността на тежката конница в 5—10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морското пристанище Сен-Семион на френските кръстоносци на [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] Младия, Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния си противник.

Несъмнено, за много от французите-северняци, южнякът Раймон Поатие семного се харесва. Силен и храбър, той съчинява стихове, макар че не може да пише и чете. Затова, на всички основания е, красноречив и куртуазен. В края на краищата, това не е удивително, защото баща му е [[трубадур]]. В това време всичко куртуазно става на модата в Париж, особено с появяването в качество на съпруга на краля на херцогинята на Аквитания, [[Елеонор Аквитанска| Алиенора]]. На Луи VІІ не му харесва вниманието на поданиците му към княза, а още по-малко възхищението към Раймон от собствената му жена Алиенора, която придружава краля в похода.

Двадесетгодишната Алиенора Аквитанска  е племенница на Раймон, но се говори за прекалена близост между двамата родственици. Слуховете преминават в дворовете на Европа и се коментират от съвременните хронисти. Но бързият преход на Луи към  Акра, едва ли може да се обясни с кавга със съпругата му, а по-вероятно с интригите на кралица Мелисанда, която праща много тайни и явни емисари в Антиохия, за да извикат бързо Луи. Вдовица от 1143 година (Фулк загива на лов през ноември), Мелисанда просто не може да допусне, Антиохия да прихване похода. Освен това, в Акра вече се намира германския крал [[Конрад III]], и се получава, че немците изпреварват французите, показвайки по-голямо кръстоносно усърдие. Така, че от съвременна гледна точка става дума за политика, а не за слухове.

[[FileФайл:BattleOfInab.jpg|thumbмини|200px|Битката при Инаб, в която е убит Раймон]]

[[Файл:RecoveryOfRaymondOfPoitiersBody.jpg|thumbмини|leftляво|Намиране тялото на Раймон Поатие след битката.]]

Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия, Рожер Салернски загубва главата си в печално известната [[битка при Кърваво поле]]. Главата на Раймон е донесена на Асад ад-Дин Ширкух, а той заповядва да облекат черепа в сребро и да го отправят в дар на Нур-ад-Дин, халифа на Багдад,.

Антиохия устоява — Нур-ад-дин не се решава да щурмува веднага, а след това на помощ на Антиохия идва от юг младият крал на Йерусалим, Бодуен III.

* William of Tyre, „A History of Deeds Done Beyond the Sea“