Фердинанд Фрайлиграт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 27:
Фердинанд Фрайлиграт израства в семейството на учител. От 1820 до 1825 г. учи в гимназията на [[Детмолд]]. От 1825 до 1832 г. се обучава за търговец. Първите му стихове излизат в местния седмичник. През 1832 г. намира място като кореспондент на търговска фирма в [[Амстердам]], а по-късно работи като търговски помощник.
 
През септември 1839 г. започва животът на Фрайлиграт като писател на свободна практика. С приятеля си Левин Шюкинг издава през 1840 г. книгата
''„Живописна и романтична Вестфалия“'' (Das malerische und romantische Westfalen), която представя пейзажа и местността като политическа област и литературна новост, а също събужда интереса към [[приказки]]те, [[легенди]]те и [[фолклор|народното творчество]].
 
Ред 36:
През същата година Фрайлиграт заминава в [[Швейцария]] и се установява със съпругата си и нейната сестра край [[Цюрихско езеро|Цюрихското езеро]]. Там се запознава с [[Готфрид Келер]], а също с [[Франц Лист]].
 
[[FileФайл:Ferdinand Freiligrath.jpg|190px|thumbмини|Фердинанд Фрайлиграт (1847)]]
През 1846 г. публикува стихосбирката ''„Ще бъде!“'' (Ça ira!), чието заглавие заема от едноименна френска революционна песен. Идеята на стихосбирката е, че в Германия е назряло времето за революция. После по финансови причини Фрайлиграт отива в [[Лондон]] и там намира работа като кореспондент на търговска къща, а по-късно като [[доцент]] в [[Лондонския университет]].
 
Поетът се готви да се пресели в [[Америка]], когато в Германия избухва [[Германска революция (1848 – 1849)|Революцията от 1848 г.]]. Фрайлиграт я приветства със стихотворенията ''„Февруарски звуци“'' (Februar-Klänge) и ''„Революцията“'' (Die Revolution) (1949). Заминава в [[Дюселдорф]] при приятели и там взема активно участие в броженията. През юни 1848 г. посещава ''Първия конгрес на демократите'' във [[Франкфурт на Майн]] и е поканен като гост в ''Кьолнския работнически съюз'', къдете рецитира стихотворението си ''„Въпреки всичко“'' (Trotz alledem!).<ref>„Dr. Gottschalk: Meine Herren! Der erste Dichter des deutschen Volkes, der Sänger der Freiheit, Ferdinand Freiligrath ist hier erschienen, um Ihnen seine Theilnahme zu bekunden; bewillkommen Sie ihn mit einem lauten Lebehoch!“, ''Zeitung des Arbeiter-Vereines zu Köln'' Nr. 8 vom 11. Juni 1848</ref>
 
На 1 август 1848 г. в ''Народния клуб'' – наскоро създадено ляво политическо сдружение в Дюселдорф – Фрайлиграт рецитира стихотворението си ''„Мъртвите към живите“'' (Die Todten an die Lebenden).<ref name="todt">[http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/ihd/content/pageview/2245351 ''Die Todten an die Lebenden'' (Digitalisat)]</ref> Стихотворението е бурно акламирано, отпечатано в 9 0009000 екземпляра и разпространено. В резултат по инициатива на ''Дюселдорфската прокуратура'' поетът е арестуван и обвинен в „подклаждане на действия за държавна измяна“. Специалният процес завършва с оправдавателна присъда от съдебните заседатели и с празнично народно шествие. Според данни на полицията на улиците е имало 15 000 демонстранти, сред които и [[Карл Маркс]].
 
На 12 октомври 1848 г. Фрайлиграт постъпва в редакцията на [[кьолн]]ския в-к „Нойе райнише цайтунг“, ръководен от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]],<ref>„Ferdinand Freiligrath ist neu eingetreten. Karl Marx. Redakteur en Chef der ‚Neuen Rheinischen Zeitung‘“. (''Neue Rheinische Zeitung'' Nr. 114 vom 12. Oktober 1848; Marx-Engels-Werke. Band 5, S. 416)</ref> и поема чуждестранния отдел.