Франсоа Томбалбайе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 3:
| портрет=
| описание=[[Президент на Чад]]
| роден-място=[[
| починал-място=[[
}}
'''Франсоа Томбалбайе''' (''на [[френски език|френски]] François Tombalbaye''), също '''Франсоа Томбалбай''' е [[африка]]нски [[политика|политик]], първи [[президент на Чад]]. През [[1973]] година променя името си на Нгарта Томбалбайе (''Нгарта'' на езика на племето [[Сара (народ)|Сара]] означава „Истинският водач“). Той оглавява [[Прогресивна партия на Чад|Прогресивната партия на Чад]] още преди независимостта на страната. Партията му печели изборите през [[1959]] година, което автоматично го превръща в президент след [[11 август]] [[1960]] (денят на независимостта). Управлява до [[13 април]] [[1975]], когато военните извършват [[преврат]] и го убиват. Макар да остава в историята като [[авторитаризъм|авторитарен]] [[диктатура|диктатор]], режимът му далеч не е бил толкова репресивен като останалите диктатури в [[Африка]] – например тези на [[Иди Амин]] или [[Мобуту Сесе Секо]].
== Биография ==
[[
Франсоа Томбалбайе е роден на [[15 юни]] [[1918]] в Бесада, близо до град [[Кумара]], [[Моайен-Шари (префектура)|префектура Моайен-Шари]]. Принадлежи на етническата група [[Сара (народ)|Сара]]. Първоначално работи като учител, а после е и синдикален активист. Включва се в [[Прогресивна партия на Чад|прогресивната партия на Габриел Лизет]], където бързо се издига в йерархията и е назначен за секретар през [[1959]]. Малко по-късно е обявен за държавен ръководител и става [[президент]] през [[1960]].
Ред 15:
Още през 40-те години Томбалбайе е изключително деен активист, призоваващ към национално обединение. Той е и един от основните инициатори за създаването на Прогресивната партия на Чад, която е с [[социализъм|лява политическа ориентация]]. Малко след [[независимост]]та Томбалбайе лишава от гражданство основателя на партията [[Габриел Лизет]], докато е в чужбина, и му забранява да се върне в Чад. По този начин елиминира най-силния си противник. Забранява всички партии с изключение на своята през [[1962]] година. В отговор на бунтовете в самото правителство е разпуснато и Народното събрание през [[1963]].
След като елиминира всички свои политически противници, Томбалбайе започва серия от реформи. Малкото съществуващи предприятия са [[национализация|национализирани]]. Като предпазна мярка срещу своите опоненти той създава специален съд, а след разпускането на Народното събрание единствените институции с власт остават звената на Прогресивната партия. Членовете на [[Опозиция (политика)|
Едно от първите действия, породило недоволството на народа от управлението, е т.нар. „национален заем“. Това е данък, наложен през 1964 година. Част от служителите, отговорни за събирането му, са принуждавали жителите на селските райони да плащат три пъти по-големи суми от официалните държавни такси. Това е резултат от недостатъчният опит на повечето местни служители, назначени в административните институции. Именно тези проблеми създават предпоставки за корупция в много части на страната.
Ред 23:
Междувременно под натиска на Франция Томбалбайе принуден да [[либерализация|либерализира]] до известна степен страната. Заедно с много чадски интелектуалци, французите успяват да го убедят да въведе серия от икономически и административни реформи. След президентските избори през 1969 (на които Франсоа Томбалбайе е единствен кандидат) са освободени около 600 политически затворници.
Нарастващото вътрешно напрежение подтиква правителството да използва военна сила срещу бунтовниците. Зле въоръжените и тренирани армейски части претърпяват провал, вследствие на което президентът иска военна намеса от страна на [[Франция]] съгласно споразумения, подписани през 1960. През април 1971 на Седмия конгреса на Прогресивната партия Томбалбайе признава, че е допуснал сериозни грешки в управлението си. Той обещава изцяло нова политика в страната и няколко седмици по-късно формира правителство, в което участват значително по-голям брой мюсюлмани и жители на северните региони. През юни нарежда освобождаването на още
== Национален фронт за освобождение на Чад ==
Ред 29:
== Нарастване на напрежението ==
[[
През ноември [[1971]] в [[Нджамена]] избухват младежки протести, които са овладени бързо. В отговор Томбалбайе сменя началник-щаба на армия. Дотогава НЩ е бил генерал [[Жак Думро]], любимец на младите, а след това е сменен от [[полковник]] [[Феликс Малум]]. През юни 1972 са заловени група [[либийци|либийски]] контрабандисти, опитващи се да внесат взривни вещества и оръжия в столицата Нджамена. След изтеглянето на френските войници от страната стабилността е нарушена. Появяват се разногласия между различните членове на Партията, освен това се засилва и общественото напрежение заради [[суша]]та и финансовата криза.
Томбалбайе успява да си осигури подкрепа от арабските страни като прекратява дипломатическите отношения с [[Израел]]. В отговор на това [[Либия]] изпраща помощ от близо 23 млрд. африкански франка и прекратява оръжейните доставки за бунтовнически групировки. След нея помощ предоставят и още някои държави. FROLINAT, основната дестабилизираща групировка в [[Чад]], загубва всякаква подкрепа вследствие на тези действия и започват сражения между двете
Президентът става все по-подозрителен и нарежда близо 1000 души да бъдат арестувани под прелог, че подготвят заговори срещу него. През [[1973]] са арестувани Феликс Малум и няколко други министри (произхождащи от южните райони на страната). След тези действия Томбалбайе започва да губи подкрепата си дори в южен Чад. Той обаче продължава и програмата си за африканизация, като въвежда и т.н. проект за ''автентичност'', според който всички чужди влияния в Чад трябва да се премахнат. В резултат на това много хора са принудени да сменят френските си имена с африкански, а самият Франсоа Томбалбайе променя първото си име на Нгарта (означаващо ''Истинският водач''). През 1974 сушата се засилва драстично. В отчаян опит да се справи с икономическата криза, правителството привежда в действие проект за масивно доброволно засяване на [[памук]] в необработени досега земи. Макар и да дава резултат, този проект довежда до дислокация на големи части от населението, особено на юг, където почвите са плодородни. Томбалбайе загубва и подкрепата си сред офицерите заради ареста на Малум и критиката на [[Франция]] по отношение на слабата подготовка на военните.
| |||