Отваря главното меню

Промени

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
[[Файл:Fusilier Révolution française.jpg|215px|thumbмини|Линеен [[фузилер]] от Френската революционна армия]]
'''Френската революционна армия''' ({{lang-fr|Armée révolutionnaire française}}) или още и само '''Революционната армия''' са въоръжените сили на Франция в периода между падането на [[Стар ред|Стария ред]] (1792) и възникването на първата [[Първа френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон I Бонапарт]] (1804). Ерата на френската революционна армия се характеризира с революционен ентусиазъм, както и с недобра военна подготовка, дисциплина и въоръжение. Революционната армия реализира променливи „военни успехи“ срещу защитниците на „мракобесието и реакцията“ от останалите монархии в Европа. Най-изявените военачалници на революционната армия са генералите [[Жан Моро]], [[Андре Масена]] и по-сетнешният първи консул и първи френски император [[Наполеон I Бонапарт]].
 
След замяната на [[Стар ред|стария режим]] с [[конституционна монархия]] и по-късно република в периода 1789 – 92 цялата вътрешна организация на страната е подчинена на девиза „[[Свобода, равенство, братство]]“. Останалите европейски монархии първоначално възприемат революцията като поредния бунт и се противопоставят истински едва след екзекуцията на [[Луи XVI|крал Луи XVI]]. Началото на обединена опозиция срещу Франция е поставено с подписването на споразумение за отбранително-настъпателни действия през август 1791 г. между [[Леополд II]], император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (по-известна като Австрия) и [[Фридрих Вилхелм II]]. То е възприето като национална заплаха от Законодателното събрание на Франция и на 20 април 1792 г. то обявява война на [[Хабсбурги]]те, а след няколко седмици [[кралство Прусия]] се присъединява на страната на Австрия. За оцеляването на републиката е необходима силна армия, което налага реформиране на съществуващите въоръжени сили.
 
Почти всички офицери по време на стария режим произлизат от аристокрацията. По време на бурните събития преди окончателното падане на монархията голям брой офицери напускат постовете си и емигрират, като само между 15 септември и 1 декември 1791 броят им е 2 1602160<ref>Munro Price, „The Fall of the French Monarchy“, ISBN 0-330-48827-9</ref>. Те се присъединяват към т.нар. емиграционна (''émigré'') контрареволюционна армия на принц [[Луи V дьо Конде]]. Повечето от тези, които остават на постовете си си, са хвърлени в затвора или екзекутирани по време на якобинската диктатура и [[царство на терора|царството на терора]]. Малко на брой офицери запазват постовете си и бързо напредват в кариерата – например [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз Лафайет]], граф Рошамбо и граф Люкнер, но и те скоро биват обвинени в симпатии към монархията и също загиват или са принудени да напуснат армията. Това означава, че на тяхно място се появяват новопроизведени офицери от незнатен произход, значително по-млади от заварените. Генералско звание получават 24-годишният Ош - син на коняр, [[Жан-Батист Клебер|Клебер]] - син на зидар, [[Жоашен Мюра|Мюра]] - син на кръчмар<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789-1799 | publisher = Народна просвета |location=София|page = 158 }}</ref>.
 
Реформирането на армията се вижда най-добре в командването. Преди революцията 90% от командирите са аристократи, докато през 1794 те са само 3%. По време на [[Конвент]]а революционната бдителност се наблюдава отблизо от [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], който изпраща свои емисари да наблюдават генералите. От войниците се изисква да се подчиняват не на генералите, а на правителството в Париж.<ref>Robert Doughty and Ira Gruber, ed. ''Warfare in the Western World: volume 1: Military operations from 1600 to 1871'' (1996) p 187</ref>
 
{{превод от|en|French Revolutionary Army|746018951}}
 
[[Категория:Френска революция]]
[[Категория:Военна история на Франция]]