След като презПрез 1994 г. Джени Ерпенбек завършва успешно следването си с постановкатапостановка на операта ''„Замъкът на херцог Синята брада“'' от [[Бела Барток]], Джени Ерпенбек. работиРаботи като асистент-режисьор в операта на [[Грац]]. През 1997 г. започва собствени постановки с монодрамата ''„Очакване“'' от [[Арнолд Шьонберг]]. Поставя и своята пиеса ''„Котките имат седем живота“''.
Като режисьор на свободна практика след 1998 г. Ерпенбек поставя сценични произведения в различни театри вна [[Германия]] и [[Австрия]] – операта ''„[[Орфей (опера)|Орфей]]“'' от [[Монтеверди]] в [[Аахен]], пасторала ''„Ацис и Галатея“'' от [[Хендел]] в Държавната опера [[Берлин]] и операта ''„Заиде“'' от [[Моцарт]] в [[Нюрнберг]]/[[Ерланген]].
Наред с работата си като режисьор-постановчик Джени Ерпенбек развива през 90-те години и писателскописателска поприщедейността, като създава прозаични творби и театрални пиеси. През 1999 г. излиза дебютната ѝ новела ''„История за старото дете“'', през 2001 г. – сборникът с разкази ''„Танд“'', през 2004 г. романът ''„Речник“'', а през 2008 г. – романът ''„Проклятието“''.
