Хикариля: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка; козметични промени
м ] 4-цифрени числа без интервал
Ред 3:
| картинка =
| текст =
| брой = 3 3003300
| по_места = [[САЩ]], [[Ню Мексико]]
| езици = [[атабаски езици|атабаски]]
Ред 47:
 
== История ==
Традиционната им родина се простира между четирите „свещени“ реки – Рио Гранде, [[Пекос]], [[арканзас (река)|Арканзас]] и Канейдиън. След 1730 г. настъпващите от север [[команчи]] ги принуждават да се изместят на запад и на юг. До идването на испанците и команчите племето живее почти мирно със съседите си. Воюват понякога с навахите и другите апачи, и са съюзници с [[юта (племе)|юта]] и пуеблосите. Идването на испанците и команчите води до значителни загуби за племето. Нападенията и болестите съкращават драстично числеността им и по-голямата част от земите им са отнети, и племето е принудено да търси спасение в планините и при приятелски племена. След идването на американците натискът върху хикариля става още по-голям, вследствие на което те стават изключително враждебни в усилията си да спасят останалите им земи. През 1860<sup>те</sup> племето избягва затварянето в [[индиански резерват|резервата]] [[Боске Редондо]]. До 1873 г. то е единственото племе без определена агенция. През 1883 г. са преместени в резервата Мескалеро. След години на войни, премествания и неизпълнени договори от страна на правителството, през 1887 г. за племето е създаден резерват в Ню Мексико. През 1907 г. резерватът е разширен допълнително до днешните 3 5323532,8 кв. км. Постепенно хората се адаптират към новите условия и живот и започват да се занимават със [[земеделие]] и [[скотовъдство]]. Днес добивът на [[нефт]] и [[газ]], и [[дърводобив]]а в резервата им носят на племето и неговите около 3 3003300 членове големи приходи.<ref name="Tiller"/>
 
== Източници ==