Адигейски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 53:
В адигейски имената се скланят по четири падежа: именителен, ергативен, творителен и превратителен.
Именителният падеж има окончание –
Именителният падеж по правило означава:
Ред 98:
От средногръцки са заети известен брой думи: бэрэскэжъый „сряда“ (буквално „малък петък (παρασκευή)“), бэрэскэшхо „петък“ (буквално „голям петък“), пIастэ „пшеничена каша, качамак“ (πάστα от италиански pasta), хъэдэн „дрипа“ (χιτών „туника“ > кабардински хъыдан, осетински хæдон „риза“).
Заети са през османо-турски голям брой думи от персо-арабски произход, много от които се срещат и в български: абэ „аба“, акъыл „ум, акъл“, быгъу „бик“, быракъ „байрак, знаме“, бэлахь „нещастие, беда“ (бълг. беля), бэрэчэт „изобилие, берекет“, джаур „неверник, гяур“, джыб „джоб“, коз “коз“, кофт „кюфте“, кукумяу „кукумявка“, къаун „пъпеш, каун“, къэтабэ „кадифе“, мамун „маймуна“, парэ „парà“, пкъынэ „къна“, собэ „голяма стая, соба“, сэкъат „сакат“, сэнэхьат „занаят“, табэ „тава“, топ „топ, пушка“, тутын „тютюн“, тучан „дюкян“, тэнэчы „тенекия“, хьалао „халва“, хьамам „хамам“, чар „кяр, полза“, чырбыщ „кирпич“, шэйтан „шейтан“, щылыч „чилик, стомана“, щэрэхъ „колело“ (чарк)
Руски думи от черкезки произход са ''абрек'' „харамия“ (от кабардински ''абрэдж'', старо произношение ''абрэгь'' „беглец“), ''газырь'' „патрондаши, зашити върху гърдите на черкезкото наметало“ (от адигейски ''хьазыр'' „готов патрон“), ''чувяки'' „вид обувки“ (от адигейски ''цуакъэ'' „обувка“), ''шашка'' „сабя“ (от адигейски ''сэшхо'' „сабя“)<ref>А. К. Шагиров. Этимологический словарь адыгских (черкесских) языков. 2 т. Москва, Наука, 1977.</ref>.
| |||