Разлика между версии на „Хромозома“

м
пунктуация: ,.---->,; козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (пунктуация: ,.---->,; козметични промени)
 
== Роля ==
[[FileФайл:Chromatin chromosom.png|мини|Спирализация на хроматина]]
По време на интерфазата, предхождаща същинското клетъчно делене, се извършва процесът [[репликация]]. Удвоява се количеството на генетичния материал. Той се намира под формата на хроматин, който се състои от дълги и тънки нишки (хроматинови нишки), изградени от ДНК и ядрени белтъци. Тези нишки са силно преплетени едни в други. Тогава започва процес на спирализацията им и така те се разплитат едни от други. Чрез напредване на процеса се стига до етап на свръхспирализация и образуване на хромозомите. Броят, размерите и формата на комплекта хромозоми в една еукариотна клетка определят т. нар. кариотип.
 
== Структура на хромозомите ==
=== При еукариоти ===
[[FileФайл:Chromosome.svg|мини|Строеж на хромозома при еукариоти: 1. Хроматида; 2. Първично прищипване; 3. Късо рамо; 4. Дълго рамо]]
 
Всяка хромозома се състои от две части, които се наричат '''хроматиди'''. Те са напълно идентични помежду си и са резултат от удвояването на ДНК чрез процеса репликация. Всяка хроматида следователно съдържа една молекула [[ДНК]]. При клетъчното делене те се отделят една от друга. Всяка хроматида се обособява като хромозома за съответната дъщерна клетка.
 
== Видове хромозоми ==
В зависимост от местоположението на центромера и дължината на двете рамена на хромозомата,. разделяме хромозомите на :
* '''Метацентрични''' – двете рамена са почти еднакви по дължина, /p=q/.
* '''Субметацентрични''' – двете рамена се различават по дължина, като по-дългото рамо се означава с „q“, а по-късото рамо с „р“, /p<q /.
* '''Акроцентрични''' – центромерът е разположен почти в единият край на хромозомата, поради което едното рамо е много по-дълго от другото, /p<<q /. При човек при тези хромозоми може да се наблюдават и сателитите, такива са №13, 14, 15, 21 и 22.
* '''Телоцентрични''' – центромерът е разположен в края на хромозомата, в теломерния участък, поради което едното рамо липсва, т.е. има само едно рамо. Такива хромозоми не се наблюдават при човека, но са характерни за други животински видове. Телоцентричните хромозоми са обикновено нестабилни, поради което често се съединяват с други хромозоми, формирайки по този начин дицентрични формации, което довежда до усложнения при следващите деления.
 
{{генетика-мъниче}}