Честотна модулация: Разлика между версии

 

'''Честотната модулация (ЧМ)''' ({{lang-en|frequency modulation (FM)}}) е термин въведен и използван в [[радиотехника]]та. Свързан е с обясняване обработката на синусоидални [[сигнал]]и и представлява вид [[Аналогов сигнал|аналогова]] [[Модулация (техника)|модулация]]. При този процес се осъществява обработка на един основен (носещ) синусоидален сигнал с друг модулиращ информационен сигнал. В резултат, без да се променя [[амплитуда]]та на носещия синусоидален сигнал, се променя пропорционално неговата моментна [[честота]] по закон, свързан с промените на модулиращия информационен сигнал<ref>Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, Издателство Мартилен, София, 1995, с. 169, ISBN 954-598-041-9 </ref>.

 

 

== История ==

Когато носещата честота '''f_c''' се модулира, например със синусоидално напрежение с честота '''f_m''', модулираното напрежение се състои от една съставка с честота '''f_c''' равна на централната и безкраен ред от съставки с честоти

 

 

Това показва, че теоретично спектърът на честотномодулираното напрежение е безкрайно широк. Съставките, още наричани странични, са разположени две по две странично на съставката с централна честота, като разликата между две странични съставки е равна на модулиращата честота '''f_m'''. Амплитудите на страничните съставки зависят от [[амплитуда]]та и [[честота]]та на модулиращото напрежение (наричан индекс на модулацията) и поредния номер '''n'''. Скоростта на намаляване на съставките се определя от тези два параметъра – т.е. малък индекс и висок номер водят до бързо намаляване амплитудата на страничните съставки. При предаването и приемането практическа стойност имат съставките, чиято амплитуда е по-голяма от 1% от високочестотното немодулирано напрежение.