Цар Калоян (община): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м ] 4-цифрени числа без интервал
Ред 47:
| || Численост || Дял (в %)
|-
|align="left"| Общо || 6 1926192 || 100,00
|-
|align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 1 652 || 26,68
|-
|align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 4 3024302 || 69,48
|-
|align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 6 || 0,01
Ред 63:
 
=== Населени места ===
Общината има 3 населени места с общо население от 6 1926192 жители (към 01.02.2011).<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>
 
{| border="1" cellpadding="2"
Ред 91:
 
== Стопанство ==
Населението на общината на [[1 февруари]] [[2011]] година е 6 1926192 души (настоящ адрес), като преобладават етническите турци. До 1989 година съотношението е било 60% на 40% в полза на българското население, но с настъпването на промените започва разрушаването на икономиката на общината. Закрива се аграрно-промишления комплекс, ППТУ „Кирил Бончев“, цеха „Зита“, цеха на „Дунарит“, цеха към ЕМЗ Разград и цеховете в Сваленик и тухларската работилница в Костанденец. Без работа остават над 2000 човека, мъже и жени и са принудени да търсят препитание в други населени места. Това са основно българи, специалисти в предприятията и цеховете, които се изселват заедно със семействата си. През [[2002]] година, след местен референдум Сваленик и Церовец се отделят и преминават към община Иваново. Всичко това води до рязка промяна на етническото съотношение.
 
Икономиката на общината се определя от селското стопанство, основно под кооперативна форма, изградена на базата на бившите ТКЗС-та. В Цар Калоян функционират три кооперации, в Костанденец и Езерче по две – общо 7. Промишлеността в Цар Калоян е представена от една мандра. Две мандри и четири цеха за производство на обувки функционират в село Езерче, като безработицата в селото е практически нулева.