Антон (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на р. [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. ''Тузлу дере''),
Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На една от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 200 }}</ref>
|