Чипровско въстание: Разлика между версии

| жертви1 = 100 убити{{hrf|Чолов|2008|131}}<br>унищожени четири селища с население от 6 5606560 човека<ref name="Lovrov" />

При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода [[Соимировичи|Соймировичи]], чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Парчевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Черкичи]], [[Марканичи]] и [[Кнежевичи]]. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]].<ref name ="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>

[[FileФайл:Chiprovtsi stara katedrala.JPG|thumbмини|250px|rightдясно|Останки от старата католическа катедрала „[[Света Богородица (базилика Чипровци)|Свети Дева Мария]]“ в Чипровци]]

Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.<ref name ="Cholakov" />

През 1396 г. императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Сигизмунд Люксембургски]] предприема [[Кръстоносен поход|кръстоносен поход]] срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение – уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настроения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от пропагандата на цариградската патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.

Около средата на [[17 век]] сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея да бъде легализирана както на българска територия, така и пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така освен на Чипровското въстание, техните идеи представляват и началото на българското национално Възраждане. <ref name ="Cholakov" />

[[FileФайл:Central europe 1683.png|thumbмини|270px|Границите в [[Югоизточна Европа]] преди [[Голяма турска война|Австро-турската война]] през 1683 г. и Чипровското въстание]]

Към тези фактори в средата на [[17 век]] се добавят и други исторически събития. Процъфтяващата османска империя получава съкрушителни удари ([[битка при Виена|поражението при Виена]] през [[1683]] г.). Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските [[султан]]и да прибягнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. [[Австрия]] и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии. <ref name ="Cholakov" />

Докато отрядът на Пеячевич с изтощително висок темп на движението се завръщал от прекратения видински рейд, таборите от София достигнали на 18 октомври до местността Жеравица и нападнали въстаниците. Слабата укрепеност и намалената бдителност в лагера им дали предимство. Въстаниците трябвало да отстъпят. Заели за отбрана в намиращото се на север село (сега несъществуващо) и с това намалили предимствата на численото превъзходство и високата боеспособност на противника. Така успели да спрат първоначално атаката. След още няколко отблъснати пристъпа редовете им започнали сериозно да оредяват и заради дадените жертви и заради разбягалите се попълнения от полските села. Въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]].<ref name ="Cholakov" />

В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />

Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла [[Северозападна България]], предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от четите, по които успели да се спасят от османските потери без повече жертви. Първият, през [[Стара планина]] на запад до [[Славония]], изминали 600-те от дружината на [[Георги Пеячевич]] с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200 – 1800 човека. Вторият, на север, през река [[Дунав]] във [[Влашко]] начело с архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на XVII век. <ref name ="Cholakov" />