Битка при Траянови врата: Разлика между версии

На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите<ref>Според ''Петър Петров'' и други историци през 976 г. Североизточна България е освободена от византийско владичество (''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 32 – 33, 64). Тази теория е опровергана, след като археолозите откриват печати на византийски управители, властвали в [[Преслав]] и [[Дръстър]] в годините ''непосредствено'' след 976 г. (''Стоименов'', Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971 – 987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 108, 153 – 154).</ref>, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта [[Тесалия]] (в дн. севернаСеверна Гърция), след [[обсада на Лариса]]<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 107 – 108, 152 – 153. ''Златарски'' (История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 660 – 663) и ''Чолпанов'' (Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 38), отнасят завземането на Лариса към 983 г.</ref>. Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref><ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.