Битка при Траянови врата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. --->.); козметични промени
м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област
Ред 35:
* [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-2.pdf '''Карта на Самуиловите войни с Византия (976 – 1014 г.)''']<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php сайта] на ''Военна академия „Георги Стойков Раковски“'' на 19 ноември 2007 г.</ref>
 
На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите<ref>Според ''Петър Петров'' и други историци през 976 г. Североизточна България е освободена от византийско владичество (''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 32 – 33, 64). Тази теория е опровергана, след като археолозите откриват печати на византийски управители, властвали в [[Преслав]] и [[Дръстър]] в годините ''непосредствено'' след 976 г. (''Стоименов'', Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971 – 987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 108, 153 – 154).</ref>, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта [[Тесалия]] (в дн. севернаСеверна Гърция), след [[обсада на Лариса]]<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 107 – 108, 152 – 153. ''Златарски'' (История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 660 – 663) и ''Чолпанов'' (Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 38), отнасят завземането на Лариса към 983 г.</ref>. Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref><ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.
 
Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули, Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил<ref name="zlat668">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668</ref>. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си<ref name="zlat668">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668</ref> със сестрата на Василий II, Анна. Вместо сестра си, императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях<ref>''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665 – 669</ref>.