Якоруда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
=== В Османската империя ===
[[Файл:Yakoruda church.jpg|мини|ляво|250п|Православната църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Якоруда)|Св. св. Кирил и Методий]]“]]▼
През [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] Якоруда е част от [[вакъф]]а на великия везир [[Кара Мустафа (велик везир)|Кара Мустафа]] и от 1508 г. е освободена от някои [[данъци]] според привилегиите, давани на вакъфските селища. Към средата на XVII век Якоруда е най-голямото селище в Разложко.
Line 32 ⟶ 33:
През втората половина на XIX век Якоруда е чисто българско селище, в каза [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] на Османската империя, което е смесено конфесионално. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в ''Якуруда'' (Yakourouda) има 741 домакинства с 2020 жители [[българи]], от които християните са 1500, а [[помаци]]те – 520.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134 – 135.</ref>
В 1891 г. [[Георги Стрезов]] пише за селото:▼
{{цитат|Якоруда, село равно по големината с [[Белица]]; намира се по същата посока от [[Разлог|Мехомия]], 6 часа път. Разположено на левия бряг от едноименната река. От източната му страна се издига една вейка от Доспат, покрита с гъста гора, бор и бук. Земеделието върви слабо, понеже почвата не възнаграждава работника; жителите се предават на скотовъдство и кираджилък. През Якоруда – [[Аврамово (Област Благоевград)|Аврамово]] минува пътят за [[Пазарджик]]. Църквата „Свети Никола“ е едновремешна, тясна и тъмна. До нея е училището със 120 ученика, мъжки и женски и 2 учителя. И тук е останала кула от времето на [[Еничарски корпус|яничарете]]. В петък става пазар главно на [[Бабяк|бабечанете]]. Къщи 500, наполовина български и помашки.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.]</ref>}}▼
{| style="float:right" border="1"
|
Line 41 ⟶ 46:
|}
|}
▲В 1891 г. [[Георги Стрезов]] пише за селото:
▲{{цитат|Якоруда, село равно по големината с [[Белица]]; намира се по същата посока от [[Разлог|Мехомия]], 6 часа път. Разположено на левия бряг от едноименната река. От източната му страна се издига една вейка от Доспат, покрита с гъста гора, бор и бук. Земеделието върви слабо, понеже почвата не възнаграждава работника; жителите се предават на скотовъдство и кираджилък. През Якоруда – [[Аврамово (Област Благоевград)|Аврамово]] минува пътят за [[Пазарджик]]. Църквата „Свети Никола“ е едновремешна, тясна и тъмна. До нея е училището със 120 ученика, мъжки и женски и 2 учителя. И тук е останала кула от времето на [[Еничарски корпус|яничарете]]. В петък става пазар главно на [[Бабяк|бабечанете]]. Къщи 500, наполовина български и помашки.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.]</ref>}}
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[XX век]] Якоруда има 4490 жители със следния етнически състав: 2500 [[Християни|българи християни]], 1900 [[българи мюсюлмани]] и 90 [[цигани]].<ref>{{МЕС|192|2_20}}</ref>
Line 75 ⟶ 76:
== Други ==
При проучването и картографирането на остров [[Гринуич (остров)|Гринуич]], един от [[ледник|ледниците]] е наречен [[Якоруда (ледник)|Якоруда]] по името на града.
▲Yakoruda church.jpg|Православната църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Якоруда)|Св. св. Кирил и Методий]]“
== Външни препратки ==
* {{Official website|http://yakoruda.gateway.bg/}} Сайт на Община Якоруда
* [http://www.picturesofbulgaria.com/photo_gallery/yakoruda.html Снимки за Якоруда]
* [http://www.mni.bg/2016/08/blog-post.html Сахатчиев, Живко. Участието на якорудчани в Илинденското въстание. сп. '''Македонски преглед''', год. XXVI, 2003, № 391 – 95.]
| |||