Едуард III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] : --->]: ; козметични промени |
LordBumbury (беседа | приноси) м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област |
||
Ред 48:
Въпреки че в операциите срещу Шотландия Едуард III участва с много големи армии, до [[1337]] г. преобладаващата част от нея е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард в страната и до 1338/9 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.
Всъщност Едуард III е принуден да води военните действия на два фронта – предизвикателствата от страна на [[Франция|френската]] монархия му създават не по-малки грижи. Французите създават проблеми на краля в три направления. Първо – те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение; [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в
Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия – [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник – Филип VI и така се подготвя сцената за [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
| |||