Уикипедия

Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Липсващ затварящ таг
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 119:
На [[11 март]] крайцерите дозареждат гориво и припаси от танкерите, които остават с тях. Ченири дни по-късно „Укермарк“ забелязва конвой от няколко неохранявани танкера.
 
Акцията е бърза и почти безкръвна. „Гнайзенау“ потопява 1 и пленява 3 кораба, а „Шарнхорст“ потопява два (английските танкери „Атълфоум“ – 6 5546554 брт. и „Британска мощ“ – 7 1397139 брт). В 01<sup>00</sup>ч. на следващия ден отново танкерите откриват търговски кораби (силуетите им се открояват на фона на нощното небе). На разсъмване става ясно, че конвоя влиза право между немските кораби. За близо 12 часа „Гнайзенау“ потопява 5 кораба. „Шарнхорст“ потопява последователно холандския (бивш немски) товарен кораб „Мангкай“ (8 298 брт) и британските „Деметрон“ (5 251брт), „Силвърфър“ (4 347 брт) и „Сардински принц“ (3 491 брт). Малко след това „Гнайзенау“ потопява още един търговски съд, но имайки превъзходство в скорост, крайцерите бързо се оттеглят, тъй като на хоризонта се появява английския линеен кораб „[[Родни]]“, който спира, за да спаси оцелелите.
 
На 18 март рейдерите още веднъж дозареждат от „Ермланд“ и „Укермарк“ и прехвърлят на бордовете им близо 200 пленени моряци. Рано на следващата сутрин „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ се отправят към [[Брест (Франция)|Брест]] със скорост от 23 възела.
Ред 154:
Според други данни бомбите удрят в районите на шпангоути 133, 120, 87, 40 и 52 (в гореописаната последователност).
 
Корабът получава 8 градуса крен на десния борд, доколкото повечето отсеци от системата за [[контранаводнение]] са напълнени. Количеството приета вода достига 3 0503050 тона (1200 от тях в резултат на контранаводнението) и това води до 3 метра [[диферент]] на кърмата. Избухналите няколко малки пожара бързо са потушени. Временно излизат от строя носовата и кърмовата кули на главния [[калибър]], както и половината зенитна [[артилерия]]. Двама души от [[екипаж]]а са убити, а други 15 – ранени. Крайцерът се отървава от по-големи щети само заради факта, че и трите бронебойни бомби не се взривяват.
 
Благодарение на организицията, корабът е изправен доста бързо. Парата в котлите е вдигната за рекордно кратко време. Кърмовият диферент остава около метър, но към 19<sup>30</sup>ч. крайцера успява да отплава за Брест, развивайки 25 възела. Когато на [[25 юли]] „Шарнхорст“ влиза в пристанището, единственото видимо свидетелство за повредите е по-дълбокото газене на кърмата, заради което кърмовите [[илюминатор]]и са почти до водата. Но щетите се оказват доста сериозни – ремонта отнема 4 месеца. По време на работите по корпуса се налага да се сменят около 50 км. кабели на системата за водене на огъня, както и 150 км. силови кабели. Направени са и някои промени – сложен е нов радар на кърмата, а изходящата мощност на носовия е увеличена до 10 [[киловат]]а. Противовъздушното въоръжение на кораба чувствително се подобрява с добавянето на осемнадесет 20-милиметрови зенитни [[картечница|картечници]].
Ред 186:
Крайцерът трябва да прекара 10 седмици в сухия док на ''Deutsche Werke'' в Кил и после още 3 – на плаващ, за да бъдат извършени всички ремонтни работи. Заради заплахата от английските бомбардировки плаващия док, където се намира „Шарнхорст“ е изведен на буксир в [[Килския залив]] и оставен там докато противовъздушната отбрана не е усилена с още [[изтребител]]и и зенитни оръдия. Това забавя ремонта и кораба излиза от дока едва на 16 юни, а изпитанията започват през юли. След завършването им крайцера остава още няколко дена в Кил за смяна на тръби на 8-ми котел. Установено е и несъответствие в работата на лявата турбина при слабо налягане.
 
На [[16 август]] „Шарнхорст“, пазен от ескорт, отплава за Готенхафен (Гдиня) за учения и тренировки. Месец след това, по време на учение се сблъсква с подводница ''U-523''. Въпреки, че повредата не е сериозна, корабът влиза в док за няколко дни. В края на октомври е сменен [[Рул (морски термин)|рулруля]]я – взима се предвид опита на повредените от торпеда „Лютцов“ и особено „Принц Ойген“ (уцелен в кърмата от „[[Трайдънт]]“). Проблеми с котлите и турбините попречват на крайцера до края на 1942 г. да отплава за Норвегия. През декември „Шарнхорст“ има работещи само два вала и не може да развие повече от 25 възела. Затова отново се налага основен ремонт на механизмите.
 
=== Операция Фронт театер ===
Ред 228:
В същото време адмирал Фрейзър, информиран, че немската ескадра е излязла от Норвегия, решава да отреже пътя ѝ назад. Той дава заповед на 36-ти дивизион миноносци, ескортиращи конвой RA-55A, благоразумно отклонил се на север, да се присъединят към конвой JW-55B. Вицеадмирал Бърнет трябва да разположи своето съединение на предполагаемия път на „Шарнхорст“. От своя страна, командващия съветския [[Северен флот]] – адмирал Головко дава заповед подводниците ''Л-20'', ''К-21'' и ''С-102'' да започнат издирване на немския крайцер в района на нос [[Нордкап]], а бреговата авиация да е в бойна готовност. Около нищо неподозиращия „Шарнхорст“, който е изгубил контакт с флотилията миноносци, се събират многократно превъзхождащи го сили.
 
В 08<sup>30</sup>ч. радарът на „Норфолк“ открива немския кораб на разстояние 30 500 метра по курс 280°. 10 минути след това и „Белфаст“ го засича от около 32 500 метра по [[пеленг]] 295°. Трите крайцера от ''Съединение 1'' започват курс на сближение със „Шарнхорст“, който е с изключен радар. В 09<sup>21</sup>ч. наблюдателите на „Шефилд“ виждат немския кораб от дистанция 11 000 метра по курс 222°. 3 минути след това „Белфаст“ изстрелва от 8 6008600 метра осветителни снаряди, за да освети немския кораб в полярната нощ, последван след минута от бронебойните снаряди на другите два британски крайцера. Първият залп на „Норфолк“ пада на 500 метра от левия борд на „Шарнхорст“, който отвръща с огън от кула „Цезар“, а после се отдалечава със скорост 30 възела. В течение на близо 20-минутната престрелка, немския кораб не уцелва нито един път, докато самия той е уцелен от три 203-мм снаряда. Първия удря горната палуба откъм левия борд, между палубната 150-мм батарея и торпедните апарати, и без да се взриви, пада в [[кубрик]]а на водонепроницаем отсек IX. Започналият там пожар бързо е изгасен. Вторият снаряд попада в носовите далекомери и засипва с осколки прислугата на носовата зенитна артилерия. Унищожена е антената на носовия радар, а осколки попадат в приемната [[каюта]] на радарната станция и убиват целия персонал. Третия пада на [[полубак]]а и се взривява в кубрика.
 
Корабът донякъде „ослепява“, тъй като кърмовия радар е разположен по-ниско от унищожения радар на носа и има ограничен ъгъл на действие. Това означава, че артилеристите на „Шарнхорст“ трябва да се прицелват само по отблясъците от противниковите оръдия. Това е още по-трудно за тях, тъй като „Белфаст“ и „Шефилд“ използват нов вид безпламенен барут, а само „Норфолк“ използва по-стар. Англичаните използват и артилерийски радари, докато немския кораб все още има предимство в скорост и оръдейна мощ.
Ред 236:
В 12<sup>05</sup>ч. „Белфаст“ възобновява радарния контакт с немския крайцер, приближаващ към конвоя по курс 79°, а 5 минути по-късно това прави и „Шефилд“ от дистанция 24 500 метра. Малко след това и „Шарнхорст“ открива английските кораби с кърмовия си радар, а после и визуално, когато англичаните пускат осветителни снаряди. Линейният крайцер открива скорострелен огън с оръдията от носовите си кули и изменя курса си на северозапад, включвайки в боя и кърмовата. Този поворот попречва на англичаните да предприемат торпедна атака.
 
В 12<sup>23</sup>ч. „Норфолк“ е уцелен 2 пъти. Първият снаряд изважда от строя радара, а вторият – кула „Х“, чиито погреб се налага да бъде наводнен. Минута след това и трите британски крайцера откриват огън по „Шарнхорст“ от 10 000 метра ("''Норфолк“ стреля само с кула „В“, която дава 4 залпа по старите данни и после прекратява огъня – радара не може да се използва). Ескадрените миноносци също се включват в битката от разстояние 6 4006400 метра. Немския крайцер отговаря със стрелба по всички английски кораби. „Шефилд“ също е ударен и палубата е засипана от големи осколки. В 12<sup>41</sup>ч. контраадмирал Бей решава да избегне неприятния сблъсък, въпреки, че започва да надделява – неговата цел е конвоя. Той изменя курса и започва да се отдалечава, сподирян още 6 минути от несполучливата стрелба на британските миноносци. В 12<sup>50</sup>ч. „Шарнхорст“ вече поема на юг по курс 138°, очевидно възнамерявайки да се прибере в базата си. Немските миноносци, продължаващи да търсят конвоя (около 13<sup>00</sup>ч. те се разминават само на 15 000 метра от него), в 13<sup>43</sup>ч. също получават заповед от Бей да се прибират в Норвегия. На следващия ден, в 10<sup>00</sup>ч. те влизат в Каафиорд. Отсъствието им във финалната фаза на боя е решаващо – те биха могли да откриват своевременно противника, да отразяват торпедни атаки, а и самите те са заплаха със своите 150-мм оръдия и по 8 торпедни апарата. Липсата на тактическо взаимодействие с миноносците се оказва фатална за „Шарнхорст''".
 
На борда на немския крайцер контраадмаралът смята, че няма да има повече неприятности с англичаните. На екипажа е сервиран обяд, но бойната готовност се запазва. Кърмовият радар е изключен, за да не издава местонахождението им. В 15<sup>25</sup>ч. Бей изпраща радиограма до щаба на групата с предполагаемото време на завръщане в базата. Той не знае, че отива направо към ''Съединение 2'', направлявано по радиото от крайцерите на Бърнет, които следват немския крайцер в продължение на 3 часа. Въпреки, че „Норфолк“ и „Шефилд“ изостават (първия намалява скоростта заради пожар, а на втория се чупи [[кронщайн]]а на левия вътрешен вал), „Белфаст“ успява да поддържа скорост от 30 възела, следвайки „Шарнхорст“ с радара си от разстояние 75 [[кабелт]]а (при видимост 70).
Ред 262:
Миноносците от съединение ''„S“'' (норвежкия „Сторд“ и британските „Скорпион“, „Сомарез“ и „Савидж“) бързо настигат немския кораб и в 18<sup>50</sup>ч. са на 60 кабелта. Крайцерът вече няма почти никакви средства за отразяване на атака и това позволява на англичаните да се приближат безпрепятствено на разстояние за торпеден залп. Докато „Саумарез“ и „Савидж“ осветяват целта с осветителни снаряди, приближилите се отдясно „Скорпион“ и „Сторд“ изстрелват по осем 533-милиметрови торпеда от дистанция съответно 1900 и 1650 метра. „Шарнхорст“ рязко сменя посоката надясно, но все пак 3 торпеда улучват целта.
 
Ред е на „Савидж“ и „Сомарез“. В 18<sup>55</sup>ч. (докато „Скорпион“ и „Сторд“ осветяват целта) първия изстрелва 8 торпеда от 3 2003200 метра, а втория, приближил се неблагоразумно на 1600 метра, попада под огъня на оцелелите малки оръдия на десния борд на „Шарнхорст“ и на все оше функциониращата кула „Цезар“. На борда на „Сомарез“ от 283-мм снаряд са убити 11 души (офицер и 10 матроса), а други 11 са ранени. Разбит е единия торпеден апарат, но англичаните все пак изстрелват 4 торпеда от другия. Имайки проблеми и със скоростта заради немските снаряди (която пада до 10 възела), „Сомарез“ се оттегля, пускайки димна завеса.
 
От изстреляните общо 28 торпеда четири удрят целта (едно от „Скорпион“ и 3 от „Савидж“). Всичките са с 340-килограмов заряд. Първото се взривява в десния борд до кула „Бруно“ и блокира механизмите на кулата и входния ѝ люк – оръдейната прислуга дълго време не може да излезе на палубата. Погребът на кулата отново се налага да се наводни. Второто удря котелното отделение на левия борд и предизвиква новоднение на отсеците до противоторпедната преграда. Друго удря кърмата отляво (където вече са наводнени водонепроницаемите отсеци) и поврежда гребния вал. Четвъртото се взривява близо до носа, отново откъм левия борд.
 
Скоростта на „Шарнхорст“ пада до 12 възела и сега „Йоркски херцог“ се приближава на „пистолетен“ изстрел за 356-мм си оръдия – разстоянието помежду им е 9 1009100 метра. Немския крайцер е заобиколен от всичките 13 британски бойни кораба. В 19<sup>01</sup>ч. е поправен нацяло артилерийския радар на „Йоркски херцог“ и той подновява огъня, последван от „Ямайка“. „Шарнхорст“ не може даже да отговори достойно на разстрела – двете му носови кули не функционират, а кула „Цезар“ няма боеприпаси. Всички свободни членове на екипажа започват да прехвърлят снаряди от носовите в кърмовата кула и скоро тя започва отново да стреля. По същото време командира на кораба започва да унищожава секретните документи.
 
В 19<sup>07</sup>ч., когато разстоянието е 7 0007000 метра и „Шарнхорст“ плава с максимална скорост от 10 възела, адмирал Фрейзър дава заповед и ''Съединение 1'' да открие огън. Четири минути по-късно контраадмирал Ерих Бей получава последно съобщение от щаба на немската група „Север“, уверяващо го, че всички налични подводници, самолети и миноносци са изпратени на помощ на „Шарнхорст“. В 19<sup>12</sup>ч. „Белфаст“ започва стрелба от 15 500 метра и уцелва крайцера два пъти при третия си залп. Кула „Цезар“ престава да стреля и немския кораб остава само с 2 боеспособни 150-мм оръдия. Фрейзър е наясно, че ще е трудно да се потопи „Шарнхорст“ само с артилерийска стрелба (имайки предвид и боя с „Бисмарк“) и дава заповед за торпедна атака на крайцерите. Скоростта на кораба вече е само 5 възела (заради голямото количество вода, нахлула в корпуса) и той е почти неуправляем. „Белфаст“ прекратява стрелбата в 19<sup>17</sup>ч. (след общо 5 залпа с 12-те си оръдия от главния си калибър) и се приближава за пускане на торпеда. Същото прави и крайцерът „Ямайка“, изстрелял общо 22 залпа. В 19<sup>25</sup>ч. „Ямайка“ пуска 2 торпеда от левия си борд (третата тръба се оказва неизправна) от дистанция 3 2003200 метра. След минута „Белфаст“ изстрелва още три от 5 7005700 метра от десния си борд и заобикаля в кръг, за да може да пусне и торпедата от левия. В 19<sup>28</sup>ч. „Йоркски херцог“ също спира огъня отдалече, за да не уцели някой от приближилите се до „Шарнхорст“ английски кораби – изстрелял е общо 80 залпа (446 снаряда). След торпедата „Ямайка“ дава 36 бързи изстрела със 152-мм си оръдия.
 
Заради дима е невъзможно да се определят попаденията. В 19<sup>30</sup>ч. капитан Хинтце дава заповед за напускане на кораба – „Шарнхорст“ е силно наклонен надясно и се върти в кръг със скорост от 3 възела. Стреля само една батарея с две 150-мм оръдия, но и тя спира, когато блокира подемника на боеприпасите. Остава само 20-милиметровото зенитно оръдие на върха на кула „Бруно“.
 
Междувременно са се приближили и миноносците от 36-ти дивизион – „Мускетар“ и „Мачлес“ отляво, а „Опортюн“ и „Вираго“ – отдясно. В 19<sup>31</sup>ч. „[[Мачлес]]“ пуска четири торпеда от 1900 метра, а след още две минути – още 4 от дистанция 2 3002300 метра. И двата пъти има по едно попадение. В 19<sup>33</sup>ч. и „[[Мускетар]]“ изстрелва 4 торпеда от десния си борд от 900 метра – отбелязани са три последователни взрива на немския кораб между торпедните апарати и мачтата. Минута след него и „[[Вираго]]“ пуска своите торпеда (общо седем от 2 5002500 метра) – попаденията са две. Единствено „[[Опортюн]]“ не успява да стреля – голяма вълна залива десния борд на миноносеца и поврежда механизмите на отворения торпеден апарат – налага му се да заобиколи, за да използва апарата на другия борд. В 19<sup>37</sup>ч. и „Ямайка“ се връща за втора атака – пуснати са 3 торпеда от 3500 метра, две от които уцелват.
 
Тези попадения вече нямат голям ефект – „Шарнхорст“ гази дълбоко заради наводнените отсеци и всичките торпеда попадат в главния броневи пояс. Крайцерът спира на място, обвит в гъст дим, през който не може да се види нищо – не помагат нито прожекторите, нито изстреляните осветителни снаряди. Вижда се само зарево от силен пожар и се долавят глухи експлозии. В 19<sup>45</sup>ч. се чува последен силен взрив (вероятно от погребите на носовите кули) и носът на кораба потъва под водата с въртящи се във въздуха винтове. „Шарнхорст“ потъва бързо, като известно време под водата се долавят експлозии. Мястото на потъването е 72° 16' с.ш. и 28° 41' и.д. – приблизително на 160 мили северно от нос Нордкап.
Ред 282:
Англичаните губят 18 човека – 7 на „Норфолк“ и 11 на „Сомарез“.
 
По време на битката по „Шарнхорст“ са изстреляни повече от 2 0002000 снаряда. 446 са 356-милиметрови от „Йоркски херцог“, 161 са 203-мм от „Норфолк“, 874 са 152-мм от „Ямайка“, „Белфаст“ и „Шефилд“, 531 са 133-мм от „Йоркски херцог“, 126 са 120-мм от миноносците и 83 са 102-милиметровите – също от миноносците. Изстреляни са също така и общо 155 осветителни снаряда от 113-мм калибър. Пуснати са 55 торпеда, 11 от тях улучват целта със сигурност.
 
Адмирал Фрейзър е поразен от действията на немския екипаж. По-късно вечерта, на разбора след сражението, той казва на офицерите си: „Господа, битката със „Шарнхорст“ завърши с победа за нас. Надявам се, че ако на някой от вас някога му се наложи да води кораб в бой с многократно превъзхождащ го противник, ще командва кораба си така доблестно, както бе командван „Шарнхорст“ днес“. На връщане от Мурманск, когато „Йоркски херцог“ минава над мястото на потъване на немския крайцер, адмиралът заповядва във водата да се хвърли венец.
Ред 312:
* Alf R. Jacobsen: ''Die Scharnhorst – Untergang und Entdeckung des legendaren Schlachtschiffs''. (Ullstein Verlag, 2004). ISBN 3-550-07594-4
* Gerhard Koop/Klaus-Peter Schmolke: ''Die Schlachtschiffe der Scharnhorst-Klasse''. (Bernard & Graefe Verlag, Bonn 1991). ISBN 3-7637-5892-5
* Heinrich Bredemeier: ''Schlachtschiff Scharnhorst''. (Heyne Verlag) ISBN 3-453-87095-6
* A. J. Watts: ''Der Untergang der Scharnhorst – Kampf um die Ru?land-Konvois 1943''. (Motorbuch Verlag Stuttgart) ISBN 3-87943-384-4
* Uwe Grewe: ''Schlachtschiff Scharnhorst'' – ''Ende im Nordmeer 1943''. (Schiffe-Menschen-Schicksale, Band 84/85).
* Сулига, Сергей: ''Линкоры „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“''. (Эксмо, Москва, 2006) ISBN 5-699-14979-1
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарнхорст_(линеен_кораб,_1936)“.