Отваря главното меню

Промени

м
Наредба №6
Просвещението се развива в много страни, но често с конкретни местни черти. Така например във Франция, то започва да се свързва с антиправителствения и антицърковния радикализъм, докато в Германия достига до средната класа и се развива в духовен и националистичен тон, без да застрашава правителствата или църквата.<ref>David N. Livingstone and Charles W. J. Withers, ''Geography and Enlightenment'' (1999)</ref> Отговорите на правителствата варират в широки граници. Във Франция правителството е враждебно, и философите воюват срещу наложената им цензура, като понякога дори са хвърляни в затвора или изпращани в изгнание. Британското правителство обикновено игнорира водачите на Просвещението в Англия и Шотландия, макар че дава на Исак Нютон рицарско звание и доходна правителствена служба.
 
В някои държави с т.нар. [[просветен абсолютизъм]], могъщи владетели – наричани ''просветени деспоти'' от историците, приветстват водачите на Просвещението в двора си и им помагат за въвеждането на закони и програми, насочени към реформиране на системата, обикновено с цел да изградят по-силна [[национална държава]].<ref>Stephen J. Lee, ''Aspects of European history, 1494 – 1789'' (1990) pp. 258 – 66</ref> Най-известни от тези владетели са [[Фридрих Велики]] в Прусия, [[Екатерина Велика]], императрица на Русия (1762 – 1796) и [[Йозеф II]], император на Австрия (1780 – 1790). Йозеф е толкова ентусиазиран и обявява толкова много реформи, които имат твърде малко подкрепа, че избухват бунтове и почти всички програми са отменени.<ref>Nicholas Henderson, „Joseph II“, ''History Today'' (March 1991) 41:21 – 27</ref> Високопоставени министри, като [[Себастиао Жозе де Помбал]] в [[Португалия]] и [[Йохан Фридрих ЩрунзееЩрунзе]] в [[Дания]], управляват според просветителските идеали.
 
=== Франция ===
43 088

редакции