Крал на Франция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (г.. --->г.); козметични промени
м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област
Ред 419:
Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството бива изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е [[Едуард III|Едуард III Плантагенет]], внук на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по майчина линия, от друга, – [[Карл II Наварски|Карл II Злия]], крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], син на [[Филип III (Франция)|Филип III Смелия]]. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова [[Филип VI (Франция)|Филип дьо Валоа]], син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на 29 май 1328 г. е коронован за френски крал.
 
Като знак на недоволството си от несправедливото според него решение английският крал Едуард III, който е и херцог на [[Нормандия]] (васално херцогство в севернаСеверна Франция), отказва да положи васална клетва за вярност като нормандски херцог пред новия крал. В Париж е изпратен [[Адам Орлитън]], епископ на Харифорд, който обявява война на Франция от името на Едуард, с което се слага началото на [[Стогодишна война|Стогодишната Война]], опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.
 
{| width=95% class="wikitable"