Теломер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Избягване на чуждица |
м форматиране: 5x тире, 2x нов ред, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''Теломерите''' (от [[гръцки език|гръцки]] ''telos''
Терминът „теломер“ е предложен от Херман Джоузеф Мьолер през 1932 г.<ref>Muller H.J. Further studies on the nature and causes of gene mutations // Proc. Sixth Int. Congr. Genet. 1932. V.1. P.213
[[File:Telomere.png|thumb|250px|Схема на разположение на теломерите в хромозомата]]
При повечето еукариоти теломерите са съставени от специализирана линейна хромозомна [[ДНК]], състояща се от къси [[ДНК секвенция|последователности]]. В теломерните участъци ДНК заедно със специфично свързващите се с нея протеини образува нуклеопротеинен комплекс, наречен структурен теломерен хетерохроматин.
Теломерните последователности са доста консервативни последователности, например при всички [[гръбначни]] повторенията се състоят от шест [[нуклеотид]]а TTAGGG, при всички [[насекоми]] от 5
Учени от университета в Кардиф (Cardiff University) са установили, че критичната дължина на човешкия теломер, при който хромозомите започват да се съединяват един с друг, е 12,8 теломерни повторения<ref>[http://genesdev.cshlp.org/content/21/19/2495 The nature of telomere fusion and a definition of the critical telomere length in human cells.]</ref>.
Ред 11:
При всеки цикъл на делене теломерните участъци се скъсяват поради неспособността на ДНК-полимеразата да синтезира копие на самия край на хромозомата. Тя може само да добавя нуклеотиди към вече съществуваща 3’-хидроксилна група. По тази причина ДНК-полимеразата се нуждае от праймер ({{lang-en|primer}}) към който може да бъде добавен първият нуклеотид. Този феномен се нарича краева недорепликация и е един от най-важните фактори на биологичното [[стареене]].
Съществува специален [[ензим]]
Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак получават [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда по физиология или медицина]] за 2009 г. за откритието на защитните механизми при хромозомите от краева недорепликация с помощта на теломерите и теломеразата.▼
▲[[Елизабет Блекбърн]], [[Карол Грейдър]] и [[Джак Шостак]] получават [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда по физиология или медицина]] за 2009 г. за откритието на защитните механизми при хромозомите от краева недорепликация с помощта на теломерите и теломеразата.
== Източници ==
<references />
{{превод от|ru|Теломера|23999088}}
|