Романтизъм: Разлика между версии

В севернаСеверна Европа ранният романтичен оптимизъм и вярата, че светът е в процес на голяма промяна и напредък до голяма степен изчезват и някак изкуството става политизирано и полемизирано след като създателите му започват спор със света. На други места, включително по много различен начин в САЩ и Русия, чувството, че голямата промяна е в ход или идва още се среща. Проявите на наситена емоция в изкуството остават на преден план, както например екзотичните и историческите тематики, въведени от романтиците, но експериментирането с формата и техниката като цяло намалява и често се заменя с педантична техника, като например в поемите на [[Алфред Тенисън|лорд Тенисън]] или в много картини. Ако не реалистичен, то краят на 19 век е поне изключително детайлен и на почит излиза добавянето на автентични детайли по начин, по който ранните романтици нямат възражения. Много от идеите на Романтизма за природата, целта на изкуството и най-вече за важността на оригиналността запазват значението си за следващите поколения и често стоят в основата на модерни виждания.

* [[Франсиско Гоя]] днес е смятан за най-великият художник на Романтизма, „последният голям художник, в чието изкуство мисълта и наблюдението са балансирани и съчетани във формата на безупречно единство“. Но въпросът доколко той е романтик е изключително сложен; в Испания има борба за въвеждане на идеалите на Просвещението, в който сблъсък Гоя се вижда като участник. Демоничните и анти-рационални чудовища в неговото въображение само на повърхността наподобяват готическите фантазии на севернаСеверна Европа и в много отношения той остава обвързан с класицизма и реализма от своето обучение и гледа напред към реализма на късния 19 век. Но той, повече от всеки друг от този период, въплъщава романтичните идеали на изразяване на чувствата и на личния въображаем свят. Гойя споделя с много романтици и по-свободното отношение към употребата на боите, наблягайки на новите техника на удари с четката и импасо.