Сиамун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 13x тире-числа, 2x кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Сиамун е първият владетел в историята на Египет, при който е засвидетелствано названието „Фараон“, (''Per aa'', букв. „голям дом“ или „палат“), като официална титла върху надписи<ref>Thomas Schneider: ''Lexikon der Pharaonen.'' Düsseldorf 2002, p. 23.</ref>.
Наред с [[Псусенес I]], Сиамун е най-значителният фараон от династията. При неговото управление Египет води активна външна политика за пръв път от няколко века. Той воюва успешно срещу [[филистимци]]те, които изтласква от крайбрежието на [[Палестина]] към пустинята<ref>Bernd Ulrich Schipper: ''Israel und Ägypten in der Königszeit''. Göttingen 1999, p. 23</ref>. Така са подсигурени сухопътните транспортни връзки на Египет с [[финикийци|финикийските]] градове. Сиамун е съвременник на знаменитите [[Давидово царство|еврейски царе]] [[Давид]] и [[Соломон]], с които поддържа добри отношения и вероятно сключва съюз<ref>Alberto R. Green , ''Solomon and Siamun: A Synchronism entre Early Dynastic Israel and the Twenty-First Dynasty of Egypt'' , Journal of Biblical Literature , Vol. 97, n. 3, 1978</ref> срещу филистимците. Може би превзема и разрушава [[Ханаан|ханаанитската]] крепост [[Гезер]]
Необичайно за този период е мащабното строителство на Сиамун, който издига нов храм на [[Амон]] в [[Мемфис]]. По негово време е разширен храма на Амон в Танис<ref>Nicolas Grimal, A History of Ancient Egypt, Blackwell Books: 1992, pp.318</ref>. Погребението на Сиамун не е потвърдено със сигурност, но учените предполагат че е положен в гробницата на Псусенес I (NRT III, отворена през 1939 г.) в Танис<ref>Bill Manley (ed.), ''„The missing tombs of Tanis“'', The Seventy Great Mysteries of Ancient Egypt, Thames & Hudson Ltd. p.97</ref>, ако се съди по намерените там 374 [[ушебти]] (шабти) с неговото име. Заради влажния климат в Долен Египет, [[мумия]]та приписвана на Сиамун е изгнила до скелет<ref>Liliane Aubert, ''Tanis, l'or des Pharaons'', Paris, Association Française d’Action Artistique, 1987, p. 134</ref>, а намерените артефакти са доста скромни.
| |||