Шоуни (племе): Разлика между версии

Шоуните считат [[делавари]]те за техни прадеди, както и за прадеди на останалите [[алгонкински народи]]. Също така споделят и една и съща устна традиция с [[кикапу]], че в миналото са били членове на едно племе. Идентичният език, който говорят двете племена класифициран към централния клон на [[Алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езеково семейство]] подкрепя тази устна традиция. За кикапу се знае, че първоначално живеят в североизточно Охайо и може да се предполага, че според значението на името „шоуни – южняци“, шоуните живеят на юг от тях. Самите шоуни предпочитат да се наричат „шауано (понякога шоуани или шауанези). [[Ирокези]]те ги наричат Чиоуанон, Онтуагун, Сатана, Тугуена. На англичаните стават известни като Индианците Къмбърланд, а на французите като Чоуанон или Часкпе.<ref name="Sultzman"></ref>

Въпреки, че считат делаварите за свои предци, шоуните се различават от тях в социален и политически аспект. Наследствеността се предава по бащина линия, а военните [[вожд]]ове се избират въз основа на техните качества и умения. Мирновременните вождове са наследствени. Също така жените на второстепенните вождове могат да бъдат водачи на селото и са свързани с различни мирни и военни организации. Жените имат правото да поискат спирането на война, както и правото да помилват пленниците. Също така са отговорни за организацията на някои празници и за засаждането и отглеждането на културите. Друга женска отговорност е грижата за децата и дома, обработването на дивеча и кожите и събирането на различни диви растителни храни. Домакинските ниви са групирани заедно. Основната култура, която се отглежда е [[царевица]]та. Познават няколко нейни сорта. Когато се реши, че ще има война, военният вожд обявява това пред племенния съвет, след което решението подлежи на разглеждане от съвета на жените. Мъжките работи са [[лов]]а, войната, [[риболов]]а и политиката.<ref name="Sultzman"></ref>

Всеки клан има своя роля и отговорности в племето и всеки клан присъства в петте основни племенни подразделения:<ref name="Sultzman"></ref>

* Чиликоте (Калака, Чалааката, Чалагуата)

* Хатауекела (Оуикила, Тауикила, Тауигила)

* Киспоко (Киспококок, Киспокота, Спитота)

* Мекуачаке (Майкухай, Мекоче, Мекосе)

* Пикуа (Пекуи, Пекуа)

Подразделенията са свързани тясно помежду си чрез специфични отговорности и всяко има своя собствена територия и села. Пикуа например отговарят за религиозните церемонии, най-важни от които са Танца на пролетния и есенен хляб и Танца на зелената царевица.<ref name="Pritzker"></ref>

Въпреки, че подразделенията поддържат тесни връзки по между си и хората имат силно развито племенно самосъзнание, политическата организация е слаба. По времето, когато племето се разпръсва, всяко едно от петте подразделения функционира почти като отделна политическа единица.<ref name="Sultzman"></ref>

По време на изгнаническите години, когато някои групи живеят в югоизточните щати, в културата им навлизат доста елементи характерни за Югоизточната култура, но като цяло шоуните си остават типично племе от района на [[Големи езера|Големите езера]]. През лятото хората се събират заедно в големи села, а през зимата се разбиват на малки ловни лагери. През годините развиват различни стилове на своите домове. Типичните летни жилища са продълговати [[вигвам]]и покрити с кора. Селата им са организирани подобно на селата на [[крики]]те и [[чероки]]те. Всяко село има свой голям вигвам на Съвета.<ref name="Sultzman"></ref><ref name="Pritzker"></ref>

Мъжете са погребвани само от мъже, а жените и от двата пола. Вещите на мъртвия се споделят между роднините, с изключение на някои неща, които се дават на хората играещи важна роля в погребението. Мъртвите са погребвани с най-хубавите им дрехи и с лице на запад. Върху гроба се поръсва тютюн. Траурът трае 12 дни, а за съпрузите цяла година.<ref name="Pritzker"></ref>

Последната група шоуни отива на запад в страната [[Илинойс]], където стават известни на французите под името „часкпе“. През 1683 г. почти 3 0003000 от тях живеят в близост до френската крепост Сан Луис в горното течение на река [[илинойс (река)|Илинойс]]. Съюзявайки се с [[маями]]те и [[илиной (племе)|илинойс]] тези шоуни продължават да воюват с ирокезите. През 1684 г. [[сенека (племе)|сенеките]] нападат маямите, които са позволили на някои враждебни шоуни да се заселят в територията им в северозападна [[Индиана]].<ref name="Sultzman"></ref>

В същото време, през 1745 г. една друга голяма група шоуни се заселва близо до нов френски пост в южен Илинойс. Но мястото е подложено на непрестанни атаки от страна на чикасо и само след две години престой там шоуните се връщат в Пенсилвания. До 1758 г. всички шоуни с изключение на малкото живеещи при криките вече живеят от северната страна на река Охайо, между реките [[Алигени]] и [[Скиото]].<ref name="Sultzman"></ref>

След унищожаването на армията на генерал Брадок през 1755 г. близо до Форт Дюкен, колониите намразват всички индианци. Шоуните и делаварите изпращат делегация във [[Филаделфия]], за да протестират пред ирокезите за отстъпването на Охайо. Индианската делегация е заловена от пенсилванците и участниците и са обесени. Така британската постъпка тласка племената Охайо във войната, но не на страната на французите, а да воюват за себе си. За отмъщение за предателството племената Охайо подлагат границите на колониите Вирджиния и Пенсилвания на смърт и унищожение. За две години над 2 5002500 заселници са убити. Набезите по границата продължават до подписването на мир с източните делавари през 1758 г. В договора Пенсилвания едностранно се отказва от претенциите си към Охайо. Това донякъде удовлетворява индианците и ги кара да сключат мир с британците през 1759 г., и да спрат набезите по границата. Сега индианците очаквали, че заселниците ще напуснат индианските земи, но вместо това англичаните построяват Форт Пит, с което ясно заявяват, че заселниците ще останат. След установяването на британския контрол над [[Северна Америка]], племената се обединяват под ръководството на вожда на [[отава (племе)|отава]], [[Понтиак (вожд)|Понтиак]] и въстават срещу новата власт. Въстанието хваща британците напълно неподготвени. За кратко време индианският съюз превзема 9 от 12те британски крепости западно от Апалачите. Същевремено шоуните, делаварите и минго подлагат границата на Пенсилвания на постоянни атаки, в които загиват над 600 заселници. След сключването на примирие с враждебните индианци, британските власти забраняват заселването на запад от Апалачите. Това носи някакво облекчение за племената в Охайо, но само временно. Колонистите от Вирджиния, които са инвестирали големи суми в Охайо мислят другояче, а заселниците въобще не се съобразяват със забраната. До 1774 г. на запад от Апалачите вече има над 50 000 заселници. До този момент западните племена са в мир с британците, с изключение на шоуните, които не спрели атаките по границата. В отговор на нападенията Вирджинските милиции започват да нападат индианските села, без да се съобразяват дали са приятелски или не. Индианците на свий ред отвръщат с масирани нападения и до няколко месеца принуждават заселниците да потърсят убежище в няколкото крепости и да чакат помощ от изток. Вместо да решат проблема с преговори, властите във Вирджиния изпращат голяма войска в Охайо. За да им се противопоставят шоуните призовават на помощ племената от Детройт (виандот, отава, [[оджибве]] и [[потауатоми]]), но те отказват да участват. Делаварите също избират да стоят настрана. Така шоуните и минго са принудени да се оправят сами.

С избухването на [[Американска война за независимост|Американската революция]] на британците се отдава да спечелят почти всички бивши френски съюзници на своя страна, включително и шоуните. Британците не само насърчават племената да се бият, но и ги въоръжават и изплащат награда за американски скалп, без оглед на пол и възраст. Резултатът от това е разпалването на една лична война между индианците и заселниците. Цикълът на жестокост и отмъщение продължава с малки прекъсвания до 1795 г.<ref name="Sultzman"></ref>

Междувременно, през 1774 г. хатауекела напускат Охайо и се преместват при горните крики в северна Алабама. Отделно големи групи шоуни напускат Охайо в периода 1773 – 1779 г. и се заселват в югоизточно [[Мисури (щат)|Мисури]]. В Мисури испанците ги посрещат радушно, имайки намерение да ги използват като защита срещу [[осейджи]]те. През 1793 г. испанският губернатор на [[Луизиана]] им дава безвъзмездно 25 кв. мили земя и много от шоуните в Охайо се преместват в Мисури. През 1795 г. хатауекела също се присъединяват към тях. До 1800 г. хатауекела, киспоко и пикуа се изместват в Мисури. Само чиликоте и мекуачаке остават в Охайо.<ref name="Sultzman"></ref>

През 1805 г., в Охайо братът на [[Текумзе]], Лалаветика (Дрънкълото) получава духовно пробуждане и започва да проповядва сред индианците за връщане към старите традиции и за унищожение на белите. Той променя името си на Тенскуатауа (Отворената врата) и за кратко време събира около себе си стотици последователи. През 1809 г. губернаторът на Индиана кани потауатомите, делаварите, маямите и [[каскаския]] на съвет във Форт Уейн. По време на преговорите на племената са обещани големи печалби ако те се съгласят да продадат земите си. След 10 дневни преговори индианците подписват договора (30 септември 1809 г.), с който продават на САЩ 3 милиона акра земя по поречието на река [[Уобаш]]. Текумзе и шоуните са възмутени от този договор и той започва да проповядва надалеч учението на брат си за връщане към старите традиции и да прави опити да обедини племената в съюз срещу измамните американци. През 1811 г. той предприема дълго пътуване на юг сред племената чикасо, чероки, крики и [[чокто]], за да се опита да ги привлече към каузата си. Докато Текумзе пътува, шоуните и американците се готвят за битка. Губернаторът [[Уилям Хенри Харисън]] събрал около 1 0001000 мъже близо до Профетстаун, надявайки се индианците да се разпръснат. Рано сутринта на 7 ноември 1811 г., пренебрегвайки заповедите на Текумзе да не влизат в стълкновение с Харисън в никакъв случай, Тенскуатауа повежда индианците и атакува армията на Харисън при [[Типикану]]. Въпреки численото превъзходство на индианците Харисън отблъсква атаката и принуждава нападателите да отстъпят. Когато Текумзе се завръща заварва индианският съюз в пълна бъркотия. В началото на англо – американската война от 1812 г. Текумзе с над 1 0001000 бойци е в Канада, за да се бият за англичаните. В началото на 1813 г. Харисън поема командването в Северозапада и предприема мащабна офанзива за превземането на [[Детройт]], но на 22 януяри 1813 г. той е победен от Текумзе и англичаните при Френчтаун. През май Текумзе обсажда Форт Мейгс в северно Охайо. Крепостта издържа на обсадата, а пристигналите американски подкрепления принуждават индианците да се върнат в [[Канада]]. Втора атака срещу форта през юли също завършва с неуспех. Междувременно Харисън е събрал над 8 0008000 души войска и е готов за офанзива. След серия от негови атаки, британците са принудени да изоставят района на Детройт и езерото [[Ери]]. Кулминацията е битката при река Темза на 6 октомври 1813 г. По време на битката Текумзе е убит и това слага край на индианската съпротива на изток срещу американската експанзия.<ref name="Sultzman"></ref>

Между 1854 и 1857 г. резерватът на шоуните и делаварите в Канзас е намален до 70 000 акра. Излишната земя е продадена на засилниците. След 10 години на тормоз и несправедливости, през 1867 г. всички шоуни напускат Канзас и се преместват в Оклахома.<ref name="Sultzman"></ref>

* Абсенти шоуните племето на Оклахома със седалище в Шоуни – Оклахома. Племето притежава около 13 500 акра земя и има 3 0503050 записани членове.

* Източни шоуни племето на Оклахома със седалище Виандот – Оклахома има 2 8012801 членове.

* Третата федерално призната група е така наречените Лоялни шоуни, които живеят сред чероките в Оклахома. Седалището на групата е в Маями – Оклахома. Групата има 2 2262226 записани членове.

* Обединената група Ремнант на Нацията шоуни.

* Лоуър Охайо Ийстърн мекоче шоуни.

* Резерват Платформ на Ремнант групата на Нацията шоуни.

* Блу Крийк групата на Нацията шоуни в Адамс Каунти.

* Племето пикуа – шоуни в Охайо.

* Риджтоп шоуни в Кентъки.