Янтра: Разлика между версии

[[FileФайл:YantraMap.jpg|thumbмини|260px|Карта на водосборният басейн]]

[[FileФайл:Brosen gabrovo racho.jpg|thumbмини|260px|Река Янтра в Габрово пред паметника на Рачо Ковача]]

[[FileФайл:V-tarnovo-gruev2.JPG|thumbмини|260px|Изглед към река Янтра във Велико Търново]]

'''Янтра''' (в [[античност]]та {{Lang-la|Iatrus, Ятрус}}) е [[река]] в [[Северна България]], [[област Габрово]] – общини [[община Габрово|Габрово]] и [[община Дряново|Дряново]], [[област Велико Търново]] – общини [[община Велико Търново|Велико Търново]], [[община Горна Оряховица|Горна Оряховица]] и [[община Полски Тръмбеш|Полски Тръмбеш]] и [[област Русе]] – общини [[община Бяла (Област Русе)|Бяла]] и [[община Ценово|Ценово]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината и&#768;ѝ е 285,5 km<ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=263 }}</ref>, която и&#768;ѝ отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра е третият по-дължина приток на [[Дунав]] в България след [[Искър]] и [[Осъм]].

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 m) в [[Шипченска планина]] на [[Стара планина]], на 1 2201220 m н.в. До град [[Габрово]] тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между [[Габрово]] и село [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]] пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото [[Стражата (плато)|Стражата]] и се насочва на североизток, като долината и&#768;ѝ се разширява и по терасите и&#768;ѝ се появяват обработваеми земи.

След село [[Ветринци]] започва средното течение на реката, течението и&#768;ѝ се насочва на изток, а преди град [[Велико Търново]] – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през [[Търновски височини|Търновските височини]]. При село [[Самоводене]] Янтра излиза от [[Търновски пролом|Търновският пролом]] и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието и&#768;ѝ по долината и&#768;ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.

Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град [[Долна Оряховица]] и селата [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]] и [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]. След устието на най-големия си приток [[Росица (река)|Росица]] Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село [[Долна Студена]] течението и&#768;ѝ става северозападно и между селата [[Белцов]], [[Джулюница (област Русе)|Джулюница]], [[Новград]] образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река [[Дунав]] (на 536-ти km), на 19 m н.в., на 1,7 km северозападно от село [[Кривина (Област Русе)|Кривина]].

Площта на водосборният басейн на Янтра е 7 8617861,6 km², което представлява 1,0% от водосборния басейн на [[Дунав]], а границите му са следните:

Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният и&#768;ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

::* ← [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (Лефеджи, Лефеджа) 92 / 2 4582458

::* → [[Росица (река)|Росица]] 164 / 2 2622262

Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото и&#768;ѝ в Дунавската равнина, левият и&#768;ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.

Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град [[Габрово]] и много от селищата в региона. Поречието и&#768;ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“.