Апокриф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м т. е. --> т.е.
Ред 1:
'''Апокриф''' ({{lang-el|на=от|απόκρυφος}} – „таен“, „скрит“) означава словесно писмено произведение, което се разпространява „нелегално“, т. е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата [[институция]] – [[Църква (институция)|Църква]], [[държава]], и т. н.
 
В по-тесен смисъл терминът се използва за книгите, които поради една или друга причина не са включени в църковния [[канон (религия)|канон]] на [[Библия|Свещеното писание]]. В този случай терминологията, възприета от [[Православие|Православната]], [[Римокатолицизъм|Католическата]] и [[Протестантство|Протестантската]] църква се различава (виж по-долу). В статията ще се използва терминът „апокриф“ в разбирането на Православната църква, тъй като е достатъчно тесен и определен като смисъл и е най-близък до разбирането на тази дума в българския език. Апокрифите, особено [[Нов завет|новозаветните]], не са намерили място в канона по различни причини – спорно авторство, разминаване с официалното учение на Църквата, време на написване, а някои от тях просто са били неизвестни на съставителите на новозаветния канон.
Ред 6:
Различията засягат преди всичко [[Стар завет|Стария завет]]. [[Библия|Библейският]] канон съдържа 39 старозаветни книги. Освен тях в католическата и православната Библия присъстват други книги. Всъщност именно при тях се проявява различието в термините.
 
* За Православната църква тези книги са 11 и не се определят като апокрифи, а като „неканонични“ книги, т. е. книги които, въпреки че не фигурират в канона, по своя дух и характер са достойни да присъстват редом със санкционираните от канона книги. Такива са „Книга на премъдростта на Иисус, Син Сирахов, Първа и Втора книга на [[Ездра]], и др., както и някои части от каноничните книги. Общото за всички тези писмени източници е, че отсъстват от стария юдейски канон, но са част от първия и твърде авторитетен превод на канона на гръцки, т. нар. „[[Септуагинта]]“. В [[Синодален превод на Библията|българския „синодален“ превод]] те са преведени именно оттам. За Православната църква апокрифи са книгите, които не са в списъка на тези 50. Някои от апокрифите не са забранявани, а са били четени като художествена [[литература]]. <ref>[http://promacedonia.com/bg_ap/index.html Донка Петканова, „Стара българска литература. Апокрифи“, Български писател, София, 1982 г.]</ref>
 
* Римокатолическата църква нарича същите тези книги „апокрифи“ и отново ги издава, редом с каноничните произведения, с изключение на „Трета книга на Ездра“, която липсва в католическите издания. Останалите книги, засягащи библейската история или проповед, са включени в т.нар. „[[Индекс на забранените книги]]“, редом със значително по-късни произведения. Технически за тях също се употребява (в по-ново време) терминът апокриф.