Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

м
т. е. --> т.е.; козметични промени
м (без right/дясно в картинки (x3))
м (т. е. --> т.е.; козметични промени)
| територия =
| резултат = немска тактическа победа
| страна1 = [[ImageФайл:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Нацистка Германия]]
| страна2 = [[ImageФайл:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Съветски съюз]]
| командир1 = [[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир2 = [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Георгий Жуков]]<br>[[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Фьодор Кузнецов]]
{{Германо-съветска война 1941}}
 
'''Битката при Смоленск''' е мащабен сблъсък между [[Трети райх|немски]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през лятото на 1941 г., част от [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]].
 
В хода на битката през първите седмици на юли германските танкови групи, предвождани от генералите [[Херман Хот]] и [[Хайнц Гудериан]], разбиват съветската отбрана по горното течение на [[Днепър]] и обкръжават над 300&nbsp;000 [[РККА|червеноармейци]]. Наред със [[Смоленск]] в германски ръце падат [[Витебск]], [[Орша]], [[Могильов]], [[Великие Луки]] и много други селища в източна [[Беларус]] и западна [[Русия]]. След кръвопролитни боеве, продължили до началото на август, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена, но и [[Вермахт]]ът търпи значителни загуби. Въпреки това немците не успяват да си пробият път към [[Москва]], която е една от основните цели на германското командване. Решителната съпротива на [[Червената армия]] подтиква [[националсоциализъм|нацисткия]] лидер [[Адолф Хитлер]] да промени стратегическия си план, като пренасочи главните удари към [[Киев]] и [[Ленинград]]<ref>Gooch, J. ''Decisive Campaigns of the Second World War'', Routledge, 1990
ISBN 0714633690, стр. 112</ref>. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск през август и началото на септември не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. ([[Операция Тайфун|Операция „Тайфун“]]).
 
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка е решаваща за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за [[Блицкриг|„светкавична война“]], тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.<ref>Николов, Р. ''1941 – Годината на планетарния сблъсък'', стр. 62, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник, 2005 (№1)] (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)</ref>
 
По време на битката при Смоленск, през юли 1941 г., за първи път е използвана в бой (от съветска страна) [[реактивна система за залпов огън]], добила популярност под названието „Катюша“ ([[БМ-13 Катюша|БМ-13]]).<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 8</ref><ref>Петров, А. [http://nvo.ng.ru/history/2008-06-20/12_katusha.html ''Загадка первого залпа "катюш"''], (статия от „Независимое военное обозрение“, 20.6.2008)</ref>
 
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. Към 10 юли фронтът разполага с 556&nbsp;000 войници, около 6&nbsp;000 оръдия и над 900 танка<ref name="stat38">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38-39</ref>, но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)<ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_031.html Директива] на главнокомандващия войските на Западното направление</ref> от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с [[генерал-полковник]] [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285&nbsp;000 души, около 2&nbsp;000 оръдия и 128 танка<ref name="stat38"/>, застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.
 
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466&nbsp;000 войници, 5&nbsp;300 оръдия и миномети, 267 танка<ref name="stat38"/>) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]]. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>
 
== Начало на битката (до 20 юли) ==
[[FileФайл:Vitebsk Senno.jpg|мини|250п|Сражения на подстъпите на Витебск и Орша (5-9 юли 1941)]]
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]). За да пресече вражеското настъпление към [[Витебск]], маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до [[битка при Сенно|битката при Сенно]], в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.<ref>[http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/lepel.htm ''Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г.''] (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)</ref>
 
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Конев]] не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref>
 
[[FileФайл:The Battle of Smolensk (10-18.7.1941).jpg|мини|250п|Германското настъпление до Смоленск и Ярцево (10-16 юли 1941)]]
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15</ref>
 
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Елня}}
[[FileФайл:Invasion1941.jpg|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> От 12 до 20 август в района между Сож и Днепър – при Жлобин, Кричев и Гомел, са пленени общо 128&nbsp;000 съветски бойци.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196-199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref>
 
 
== Последици ==
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp;000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp;000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3&nbsp;205 танка и 3&nbsp;120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref> (по други данни – 1&nbsp;348 танка, 9&nbsp;290 оръдия и 903 самолета<ref name="stat47"/>). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp;000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>. До края на септември германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp;000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp;250&nbsp;000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
 
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657</ref> На [[6 май]] [[1985]] г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „[[Град герой]]“.<ref>[http://admcity.smolensk.ru/info/istor_spr/istor_spr.html ''История города''] (взето от [http://admcity.smolensk.ru/ официалния сървър на администрацията на Смоленск], 21.1.2009)</ref>