Епископ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Епископът''' (от гръцки – επίσκοπος, буквално „надзорник”) е висше [[християнство|християнско духовно лице]].
Епископският [[сан]] е най-висшият от трите в [[Църковна йерархия|църковната йерархия]]. Епископът осъществява основното духовно и административно ръководство на своята [[епархия]], която се състои от [[енория|енории]] (от няколко до десетки). В традицията на [[християнство]]то епископите се възприемат като преки наследници на [[апостол]]ите, т.
Епископът е висш духовен водач в рамките на своя [[диоцез]]. Той няма право пряко да се меси в делата на другите епархии. Дори няма право да пребивава на територията на друга епархия без изричното съгласие на нейния титуляр.
Първите епископи са ръкополагани от апостолите като техни наместници. В исторически план отговорностите, правата и ролята на епископа остава почти непроменени. Претърпяват промяна по-скоро правилата за избор и ръкополагане на епископ, въведени са и някои ограничения – в първите векове на християнството например, са съществували т.нар. „хорепископи”, или „селски епископи”. С течение на времето при централизацията на [[Църква|църковната власт]], те престават да съществуват. В [[Православие|Източноправославната]] и [[Католицизъм|Римокатолическата църква]] е възприета практиката, наследена още от средните векове, епископът да бъде излъчван от средите на „черното духовенство”, т.
Нов епископ се избира от събрание на вече действащи епископи с вишегласие. В БПЦ епископът се избира от [[Свети синод|Св. Синод]]. След избора си, епископът бива ръкополаган от поне трима (в изключителни случаи – от двама) други епископи.
Титлите „[[папа]]”, „[[патриарх]]”, „[[митрополит]]”, „[[архиепископ]]” са именно титли, и техните носители са именно епископи. Така епископът на [[Рим]] по дефиниция е „папа”, Софийският епископ (митрополит) е и български патриарх. В БПЦ, както и в повечето поместни православни църкви, епископите с реална епархия са митрополитите. Останалите обикновено носят името на древна, несъществуваща вече епархия – Велички, Крупнишки, Левкийски, и т.н. епископ. Съществува длъжността „викариен епископ”, който е ресорен помощник на митрополита при осъществяването на властта му. В Римокатолическата църква обикновено носят титлата „монсеньор”, което е по-скоро почетно обръщение и носителят му не е непременно да бъде епископ. Тук трябва да се направи уточнението, че кардиналите не са непременно епископи – те могат да бъдат също [[дякон]]и и [[презвитер]]и. В повечето [[протестантство|протестантски църкви]] епископският сан е съхранен, но в някои от тях, например при т. нар. „[[презвитерианци]]”, е отпаднал. В някои религиозни общности, като „Светиите от последните дни” ([[мормони]]) се използва в твърде различно от общото си значение.
С епископа се свързват и понятията „[[катедра]]”, „[[катедрала]]” („катедрален храм”). Катедрата е условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт и е свързана с [[храм]]а, където епископът редовно извършва богослужения и произнася проповеди. Този храм се нарича „катедрален”, или „катедрала”. София е един от градовете, в които има повече от един катедрален храм – „[[Храм-паметник Александър Невски|Св. Александър Невски]]” (катедра на Българския патриарх) и „[[
== Вижте също ==
* [[Титулярен епископ]]
| |||