Закон за запазване на енергията: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Joule's Apparatus (Harper's Scan).png|мини|Апаратът на Джаул за измерване на механичния еквивалент на топлината.]]
'''Законът за запазване на енергията''' е основен природен закон, изведен емпирически и е един от няколкото закони за запазване във [[физика]]та. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е [[константа]] по отношение на [[време]]то, т. е. се запазва с времето. Казано по друг начин, [[енергия]]та може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена.
 
Законът за запазване на енергията е универсален и се среща в различни раздели на физиката. Например в [[механика|класическата механика]] той се проявява в съхраняването на [[механична енергия|механичната енергия]] (сумата от потенциалната и кинетичната енергия на системата). В [[термодинамика]]та се проявява в първия закон на термодинамиката, който твърди, че пълният входящ енергиен поток в една система трябва да е равен на пълния изходящ енергиен поток на системата плюс вътрешната енергия на системата. Първият закон на термодинамиката изключва възможността за [[вечен двигател]] (перпетуум мобиле) от първи род. В теорията на относителността на Айнщайн е показано, че енергията и масата са едно и също нещо и не могат да съществуват едно без друго. Новото е, че материалните частици (съдържащи атоми) могат да бъдат превърнати в нематериални форми на енергия, каквито са светлината или топлината. По този начин в една изолирана система въпреки че материята и „чистата енергия“ могат да се превръщат една в друга, цялата маса и цялата енергия на системата остава константа с времето за всеки наблюдател. Ако енергия в каквато и да е форма напусне тази система, то масата на системата намалява в съответствие със загубата.
Ред 7:
 
== История ==
[[FileФайл:Hermann von Helmholtz.jpg|мини|[[Херман фон Хелмхолц]]]]
Основите на този закон са положени още от древните философи в [[Древна Гърция]], а по-късно от [[Рене Декарт]] и [[Михаил Ломоносов]].<ref>Михаил Васильевич Ломоносов. Избранные произведения в 2-х томах. М.: Наука. 1986</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX в. – М.: Наука, 1969</ref> Един от първите експерименти, потвърждаващи закона за запазване на енергията е извършен от [[Жозеф Луи Гей-Люсак]], проведен в 1807 година. Той изучава разширението на газове, но не може да обясни някои от явленията, като например липсата на промяна на температурата. [[Майкъл Фарадей]], изучавайки електрическите и магнитни свойства на веществата, стига до заключение, че всичко трябва да има общ произход и отделните форми могат да се превръщат една в друга. Тази гледна точка е същността на закона за запазване.
 
Ред 30:
В [[термодинамика]]та законът за запазване на енергията се формулира исторически от [[първи закон на термодинамиката|първия закон на термодинамиката]], който гласи следното:
 
''Изменението на [[вътрешна енергия|вътрешната енергия]] на една термодинамична система при прехода и&#768;ѝ от едно състояние в друго е равна на работата на външните сили над системата и количеството топлина, получено от системата, но не зависи от начина, по който се осъществява този преход.''
 
Или изказано по друг начин:
Ред 55:
 
== Релативистична механика ==
В релативистичната механика се въвежда понятието 4-вектор на енергията-импулса, който позволява законът за запазване на енергията и [[Импулс (механика)|импулсимпулса]]а да се зададат в единна форма, която не се мени при преминаване от една [[инерциална система]] в друга. В математическа форма законът изглежда така:
: <math>~\frac{dP_\mu}{d\tau} = 0</math>
където <math>~P_\mu</math> – четириимпулса на частицата, <math>~\tau</math> – собственото време на частицата.
Ред 72:
<references />
 
[[Категория:Енергия]]
[[Категория:Физически закони]]