Разлика между версии на „Иван Александър“

м
т. е. --> т.е.; козметични промени
Етикет: Отмяна
м (т. е. --> т.е.; козметични промени)
{{Монарх|име=Иван Александър </br> ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ
| описание=цар на българи и гърци
| изображение за личността=[[ImageФайл:Ivan_Alexander.jpg|240px|]]
| описание на изображението=<small>Портрет на Иван Александър в [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]]</small>
| управление=[[1331]] г.&ndash;[[17 февруари]] [[1371]] г.
| коронация=
| обкръжение=
| майка=[[Кераца Петрица]]
}}
'''Иван Александър''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]:<small>''{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}''</small><ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>), е български [[цар]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година. Иван Александър е син на [[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, по който показател се нарежда на второ място след цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през [[14 век]].
 
Дълги години българската историография приемаше, че той е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия - Шишмановци. Което е породено от факта, че дълго време не съществува дори и елементарен опит за проучване на родословието на Иван Александър. Наличните извори за произхода на Иван Александър, които не са никак малобройни са категорични - той е потомък на Асеневата фамилия. Рождената му година не е известна, но тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла към 1300 г., а и той е първо дете в семейството, се счита че е бил роден в самото начало на 14 век.
 
Преди да стане цар в Търново е деспот на Ловеч. Достига до царския трон след преврат в българската столица, който сваля [[цар Иван Стефан]] (1330-1331), поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Шишман]] (1323-1330).
 
== Царуване ==
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333|1332]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php]
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332|1331]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но Йоан Кантакузин, който по това време изпълнява ролята на регент в Константинопол, заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По нататъшната съдба на Шишман не е известна.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър се намесва на няколко пъти с цел извличане на облаги за собствената си държава. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин.
[[КартинкаФайл:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|leftляво|thumbмини|250px|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен]]
 
След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост Солун – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, Алексий Апокавк обсажда крепостта Димотика (1342 – 1343). Императрица Ирина моли Иван Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Ирина вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на Дарданелите. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново.
 
През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите (измежду които най-голямата е Пловдив), за да може Иван Александър да и&#768;ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар Иван Александър се съгласява на това, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли от Европа.
[[Файл:Bulgaria Ivan Alexander (1331-1371).svg|290px|мини|България при Иван Александър]]
 
Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източно-римските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
 
[[FileФайл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|thumbмини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т. е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Теодора. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.
 
== Просветна, културна и религиозна дейност ==
[[FileФайл:Ioal backovo.jpg|thumbмини|200px|Ктиторски потрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковсия манастир]]]]
 
Както и [[Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[исихасти]]те – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските и&#768;ѝ роднини, става пръв помощник на основателя на [[исихазъм|исихазма]] св. [[Григорий Синаит]]. Той два пъти се среща с Иван Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Велико Търново|Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' той води борба с ересите като главен изобличител на [[адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[юдеи|юдействащите]]. Два събора ([[1350]] и [[1360]] г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
== Семейство ==
[[КартинкаФайл:Constantine KeraThamara Keratsa Desislava Tetraevangelia Ivan Alexander.jpg|мини|240п|Деспот Константин с царските дъщери: Кера-Тамара, Кераца и Десислава. Миниатюра от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие.]]]]
[[FileФайл:Tsar John Alexander of Bulgaria.jpg|thumbмини|240px|Ктиторски потрет на цар Иван Александър от [[Ивановски скални църкви|Иваново]]]]
 
Като деспот на [[Ловеч]] е женен за [[Теодора Басараб]], дъщеря на влашкия войвода [[Иванко Бесараб|Иванко Басараб]]. От този брак има трима сина и една дъщеря:
{{Български владетели}}
{{Династията на Срацимировци}}
 
[[Категория:Шишмановци]]
[[Категория:Срацимировци]]