Козарника (община Димово): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
||
Ред 17:
== Местонахождение ==
[[
Разположена е в скалите на около 3,5 km от село [[Гара Орешец]] по посока град [[Белоградчик]]. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера [[Венеца (пещера)|Венеца]].
Ред 24:
== Археологически разкопки ==
[[
[[
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
Ред 33:
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (''Perdix paleoperdix'') е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]''). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т.
== Прилепите в пещера Козарника ==
Ред 51:
== Външни препратки ==
* [https://www.youtube.com/watch?v=4UnCzV5m5CM '''Пещера Козарника''' – видео разказ на археолог Доц. Николай Сираков]
{{Пещери в България}}▼
[[Категория:Пещери в България]]
Line 58 ⟶ 59:
[[Категория:Предбалкан]]
[[Категория:История на община Димово]]
▲{{Пещери в България}}
| |||