Лайош Кошут: Разлика между версии

Лайош Кошут е от [[протестанти|протестантски]] род от северната унгарска област [[Земплен]]. Въпреки благородническия си произход, родителите му не са заможни и, след като завършва право в калвинистки колеж в [[Шарошпатак]] и (през 1821 година) в университета в [[Пеща]], той работи като адвокат на местни богаташи. От 1832 година Кошут представлява един от унгарските магнати в съсловното събрание в [[Братислава|Пожон]]. Тогава започва журналистическата си дейност, отразявайки подробно заседанията на депутатите, а по-късно и на окръжния съвет в Пеща, във вестник, списван на ръка. Писанията му, в които отразява с голям литературен талант призивите за реформиране на стагнираната политическа и социална система на Хабсбургите, не се харесват на властите. Понеже не се подчинява на нареждането им да спре разпространяването на вестника, през 1837 година Кошут е арестуван и по-късно е осъден на четири години затвор.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref name="eb1911-v15-916">The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/916/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>

Амнистиран през 1840, през 1841 година той става редактор на вестник „Пещи хирлап“ ({{lang-hu|Pesti Hirlap}}, т. е. „Новини от Пеща“), с който развива унгарска национална пропаганда срещу властта на Хабсбургите. Благодарение на красноречието си става много популярен сред народа, но си навлича гнева на консерваторите и на някои умерени либерали като [[Ищван Сечени]], които сътрудничат на двора във Виена. През 1844 година Кошут напуска вестника, поради конфликт с издателя. В следващите години той се включва в инициативи за икономическо обособяване на Унгария чрез прокарване на митническа граница, бойкот на чуждестранната продукция и морски излаз през [[Фиуме]]. Тези начинания нямат успех, но политическото му влияние се засилва. През есента на 1847 година Кошут е избран за депутат в долната камара на унгарския парламент, където оглавява фракцията на радикалните националисти.<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-v15-916"/>

В събитията, развили се след избухването на [[Френска революция (1848)|революцията във Франция]] през февруари 1848 година, Кошут бързо се превръща в решаващ фактор в унгарската политика. По негова инициатива, в началото на март парламентът приема петиция до хабсбургския владетел за конституционни реформи, предполагащи управлението на Унгарското кралство да се упражнява от правителство, отговорно пред унгарски депутати. Това искане се материализира в [[Мартенски закони|Мартенските закони]], утвърдени от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]], и в правителството на [[Лайош Батяни]], в което Кошут взима финансовия портфейл.<ref name="eb1911-916">The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XIII. Cambridge, The Cambridge University Press, 1910. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/916/mode/2up 916] – 918. Посетен на 23.09.2016.</ref>

Кошут е категоричен противник на всякакви компромиси с националните искания на [[хървати]] и [[сърби]] в Южна [[Кралство Унгария|Унгария]]. Той е инициаторът на гласуването, с което през юли 1848 година новоизбраният парламент разпорежда на правителството да мобилизира 200-хилядна армия срещу разбунтувалите се [[Хърватия]] и [[Войводина]]. След това решение политическата криза бързо се разраства във война, в която унгарците трябва да се сражават в продължение на девет месеца срещу армиите на императора и поддържащите ги славянски и румънски поданици на Австрийската империя, а по-късно и срещу руските интервенти.<ref name="eb1911-916"/>

През този период Кошут е под една или друга форма начело на революционното правителство. От септември 1848 година, когато хърватският бан [[Йосип Йелачич]] настъпва с армията си към [[Пеща]], а министрите от кабинета Батяни се оттеглят един след друг, Кошут оглавява Комитет за защита на родината. Начело на комитета той организира отпора срещу императорските войски. На 14 април 1849 година, в отговор на прокламацията, с която император [[Франц Йосиф]] ликвидира унгарските свободи, Кошут насърчава парламента да обяви [[Хабсбург-Лотаринги|Хабсбург–Лотарингската династия]] за свалена от власт, а самия него – за управител на Унгария.<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>

През декември 1851 година Кошут пристига в [[Ню Йорк]]. В следващите седем месеца той посещава столицата [[Вашингтон]], [[Индианаполис]], [[Сейнт Луис]] и много други градове в [[САЩ]], където изнася десетки речи и беседи за събитията в Европа. Критикуван от [[Аболиционизъм|аболиционистите]] и от южняците, затова че отказва да се обяви недвусмислено както за, така и против [[робство|робството]]то, посещението му в [[Южни щати|Юга]] привлича слабо внимание, но отгласът на Север и най-вече в [[Нова Англия]] е голям.<ref>{{cite book | last = Stevenson | first = Louise L | title = Lincoln in the Atlantic World | publisher = Cambridge University Press | location = | year = 2015 | isbn = 9781107109643 | url = https://books.google.bg/books?id=R5-NCgAAQBAJ | accessdate = 25.09.2016 | pages = 91 – 96}}</ref> В резолюция, съставена в началото на 1852 година от видни граждани на [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], сред които и [[Ейбрахам Линкълн]], унгарският революционер е определен като „''най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на европейския континент''“.<ref>Cuomo, Mario Matthew, Harold Holzer (съставители). Lincoln on Democracy. Fordham University Press, 2004, ISBN 9780823223459, [https://books.google.bg/books?id=8bWmmyJEMZoC&pg=PA50 с. 50]. Посетен на 25.09.2016.</ref>{{hrf|Stevenson|2015|93}} Речите на Кошут се отразяват трайно върху идеите и ораторските похвати на Линкълн{{hrf|Stevenson|2015|97–98}}, но през 1852 той не успява да убеди нито бъдещия президент, нито другите меродавни американски политици в необходимостта да се намесят с дипломатически и военни средства в защита на демократичните движения в Европа, а моралната подкрепа от американското общество не се материализира финансово{{hrf|Stevenson|2015|92–94}}.

От Съединените щати Кошут се завръща в [[Лондон]]. Там в началото на 50–те години той установява близки отношения с [[Джузепе Мацини]] и други революционери, които се опитват да използват конфликтите между Великите сили на континента за осъществяване на своите цели. По време на [[Кримската война]] (1853 – 1855) се заема да сформира унгарски легион, но инициативата пропада. Следващият опит е през 1859 година, когато [[Франция]] и [[Пиемонт]] търсят съюзници в назряващата война с [[Австрийска империя|Австрия]]. [[Наполеон III]] договаря с Кошут създаване и изпращане на унгарска войска в [[Далмация]] за действие в тила на съсредоточените в [[Ломбардия]] австрийски войски.<ref name="eb1911-v15-918"/> В избухналата през същата година [[Австрийско-италианско-френска война|война]] австрийците търпят няколко поражения. Кошут, граф [[Ласло Телеки]] и друг ветеран от революцията – [[Дьорд Клапка]], образуват временно правителство („Унгарска национална директория“) и се заемат с организирането на освободителното въстание.<ref name="revesz-kossuth">Révész, László. „Kossuth, Lajos“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1976. Том 2, [http://www.biolex.ios-regensburg.de/biolex_images/bsb00091780_00505.gif с. 495]. Посетен на 25.09.2016.</ref> Планът е осуетен през юли, когато Наполеон III сключва примирие с [[Франц Йосиф]] и спира френските армии.<ref name="eb1911-v15-918"/> След тези събития Кошут се установява в [[Торино]], където остава до края на живота си. Там през 1862 година той публикува проект за Дунавска конфедерация<ref name="revesz-kossuth"/>, обединяваща Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния. Преговорите със сръбските и румънските власти за реализирането му са безуспешни.<ref name="ebo-kossuth">[https://www.britannica.com/biography/Lajos-Kossuth „Lajos Kossuth“.] Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 25.09.2016.</ref>

[[КартинкаФайл:Kossuth funeral procession 1894.png|мини|250п|Шествие в Будапеща при погребението на Кошут]]