Лампа с нажежаема жичка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 4:
[[Файл:Livermore Centennial Light Bulb.jpg|мини|150px|[[Стогодишна лампа|Стогодишната лампа]] е най-дълго светещата крушка в света. Не е спирала да свети от 1901 г. насам.]]
 
'''Лампа с нажежаема жичка''' (наричана още заради формата си '''крушка''' или '''обикновена електрическа лампа''') е осветителен уред, източник на изкуствена [[светлина]], която се излъчва от проводник, нагрят от протичането на [[електрически ток|електрическия ток]] през него. Лампата с нажежаема жичка е създадена от [[А. Лодигин]] през 1872 г. Представлявала е стъклен балон, изпълнен с въздух, в който са запоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. При пускане на ток през лампата въглената пръчица свети не повече от половин час и изгаря. През 1875 г. [[Томас Едисон]] изтеглил въздуха от балона и така удължил живота ѝѝ. По-късно, през 1890 г. [[А. Лодигин]] доусъвършенствал електрическата крушка, като поставил жичка от [[волфрам]] и изпълнил балона с азот.
 
== Принцип на действие ==
В лампата с нажежаема жичка се използва ефектът на нагряване на [[проводник]] с високо [[електрично съпротивление|съпротивление]] (най-често сплав на [[волфрам]]а) при протичане през него на електрически ток. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо [[температура]]та да се повиши до няколко хиляди [[Градус Целзий|градусградуса]]а.
 
Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око [[спектър]], а основен дял се пада на [[инфрачервени лъчи|инфрачервените лъчи]]. Част от потребената енергия се „хаби“ в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличаване на така наречената „бяла“ светлина е необходимо да се увеличи и температурата на нагряване на проводника, поради което се използват метали с висока [[точка на топене]] – най-често волфрам (3410 °С) и по-рядко [[осмий]] (3045 °С).
 
В условията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се превърнал в [[оксид]] (т. е. би изгорял), което налага проводникът да бъде защитен в стъклен балон ([[колба]]). Първоначално използваните колби са били [[вакуум]]ирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето защо по-късно започва пълненето на колбите с ''[[благороден газ]]'', най-често с [[аргон]]. Вакуумирани колби се използват и сега, но за лампи с малка мощност.
 
== Конструкция ==
Лампата с нажежаема жичка се състои най-общо от 3 елемента – цокъл, проводници и стъклен балон (колба).
* '''Цокълът''' е основа на лампата с [[винт]]ова [[резба]] (предложена още от Едисон) и има за задача да свърже лампата с източника на електрически ток и да поддържа другите ѝѝ съставни части.
* '''Стъкленият балон (колбата)''' защитава нагряващия се проводник от околната среда (най-вече от кислорода).
** Колкото по-голяма е мощността на лампата, толкова по-голям е обемът на балона.