Лешок: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: глави -> индекс в Шаблон:МЕС |
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
||
Ред 19:
| мпс-код = TE
}}
'''
== География ==
Селото е разположено на 25 km от [[Тетово]] и на 560 m [[надморска височина]] в Долни Полог. В селото има [[болница]]. Основна забележителност на Лешок е [[Лешочки манастир|манстирският комплекс „Свети Атанасий“]].
== История ==
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Тетово|Калканделен]] от 1626-1627 година е отбелязано село ''Лешка'' с 89 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335 </ref>.
Ред 30:
[[Файл:Dokument od selska opstinska uprava Lesok, 1918.JPG|мини|ляво|250п|Документ с печата на селската община Лешок от времето на управлението на района от Царство България]]
[[Файл:Narodna nosija, Lesok, 1890.jpg|дясно|мини|250п|Жени в народни носии от Лешок в 1890 г.]]
[[
{{цитат|Вѫтрѣ въ Лѣшокъ и въ околностьта му има 7—8 развалини отъ стари църкви и монастири. Развалинитѣ на църкиитѣ по тукашнитѣ села се казватъ „църковища”, а развалинитѣ на монастиритѣ — „монастирища”. На нѣкои отъ църковищата си лѣшани извършватъ водосвятъ прѣзъ нѣкои праздници на година, а на 9 май лѣтни Св. Никола — колятъ и курбанъ на едно отъ тѣхъ. Сега лѣшани се молятъ Богу въ църквата, която е въ монастирския дворъ, и въ която служатъ и калугеритѣ, и тримата селски свещенници. Тази църква селото е имало прѣди днешния монастиръ. За всѣки по-голѣмъ праздникъ на църква при Лѣшечкий монастиръ идѫтъ селенкитѣ отъ 5—6 ближни села, по-голѣми събрания тукъ ставатъ на лѣтний Св. Атанасъ и на Петровдень, а най-голѣмо събрание става на 15 августъ.
...При игрането хоро момитѣ и момцитѣ играятъ отдѣлно, хванати рѫка-за рѫка, въ видъ на прътъ, или на колело. Игрането става или при приятното пѣяние на момитѣ или при сладкото свирение на гайдитѣ и кавалитѣ, но много пѫти то става и мълчешкомъ, при което се слуша само тропанието на краката и дрънканието на паритѣ по главитѣ и пазвитѣ на момитѣ. По селата хора ставатъ такорѣчи всѣки праздникъ.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=59 |url= |accessdate=}}</ref>
И въ този край, както навсѣкѫде дѣто има българи, хорйта сѫ мѣста, дѣто младитѣ селени и селенки се изгледватъ и се харесватъ единъ на други за да се съединатъ съ святитѣ връзки на брака и да преминатъ, както Богъ е заповѣдалъ, останалитѣ години на живота си въ взаимна любовь и взайменъ трудъ. Когато нѣкой ергенъ е харесалъ нѣкоя мома, той обажда на родителитѣ си и, ако избора се види и тѣмъ добъръ, тѣ пращатъ стройници да искатъ момата отъ родителитѣ и́, които, ако решѫтъ да я дадѫтъ, хващатъ да се пазарятъ колко пари да взематъ за дъщеря си. Количеството на даванитѣ отъ момъка пари се мѣри съ трудолюбието, хубостьта и рода на момата. Освѣнъ пари родителитѣ на момата взематъ отъ бѫдащия зетъ още и бобъ, сухо или прѣсно месо, оризъ, вино, ракия и др., колкото е нуждно за нагостяване момковитѣ сватове, когато отидатъ да взематъ невѣстата. Случва се нѣкой пѫть, че родителитѣ на момата или на момъка не се съгласяватъ за съединението на младитѣ, и тогава, ако момата се съгласи, момъкътъ я открадва отъ родителитѣ й. Тукашнитѣ български селенки се мѫжатъ тъкмо когато сѫ разцъвтѣли и сѫ на<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института|location= София |isbn= |pages=60 |url= |accessdate=}}</ref> възрасть за мѫжене, т.
Въ монастирската ограда, въ която днесь младитѣ български селени и селенки играятъ своитѣ весели хора, се намира гроба на дѣда Кирила — незабравимий основатель на сегашний монастиръ.
Ред 91:
{{Община Теарце}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в община Теарце]]
| |||