Логически позитивизъм: Разлика между версии

Логическият позитивизъм се опира на постиженията в математическата логика от края на XIX и първите двайсетина години на XX в. и на тяхната интерпретация от [[Бъртранд Ръсел]] и [[Лудвиг Витгенщайн]]<ref>"Научното схващане за света: Виенският кръжок", във: ''Философска мисъл'', № 12, 1989, сс. 94, 95, 96.</ref>.

Знанието се схваща като съвкупност от изречения. Какво придава смисъл на едно изречение? Според логическите позитивисти - не някаква мисъл, идея в главата на човека, в ума, а правилата на езика, които определят как ще се използва това изречение. Изречението има смисъл, ако според съществуващите правила на някакъв език има начин да се определи дали то е истинно или неистинно. Тук идва емпиризмът на логическите позитивисти: източникът на смисъла, това, което определя дали съчинените от нас изречения ще бъдат истинни, или не, е сетивният опит: възприятията, усещанията или вътрешните ни преживявания (последното - когато става дума за изречения от рода на "Спи ми се", "Боли ме зъб"). За да има смисъл, най-напред трябва да има една категория изречения, които определяме като истинни (верифицираме ги) при наличието на определени преживявания и като неистинни при други такива. В терминологията на Ръсел, използвана често и от неопозитивистите, те се наричат атомарни изречения. Друг термин, въведен от Рудолф Карнап, е "протоколни изречения". Тези изречения подлежат на пряка верификация в сетивния опит. Например: "Тук е много топло", "Първо слънцето залезе, а после стана съвсем тъмно". Друг тип изречения подлежат на косвена верификация с помощта на атомарните изречения по правилата на логиката. Например, ако "Тук е сухо" и "Тук е топло" са верни атомарни изречения, правилата за използването на логическия съюз "и" предвиждат, че изречението "Тук е сухо и топло" също ще бъде истинно. По подобен начин изречението "Всички бозайници са топлокръвни" е в логическа зависимост от огромен (всъщност безкраен) брой изречения за сетивно даденото.<ref>Мориц Шлик, "Смисъл и проверка", в: ''Философска мисъл'', № 5, 1987, с. 53-4.</ref>

На неопозитивисткия принцип на верификацията се основава критиката на метафизиката от страна на това течение. Подобно на класическия позитивизъм, логическият позитивизъм отхвърля претенциите на метафизиката на това основание, че нейните изказвания нямат емпиричен източник. Но за неопозитивистите това означава не просто, че тези изказвания не са достоверни, а че те са псевдотвърдения, привидно изразяващи някаква мисъл, но всъщност лишени от смисъл<ref>Рудолф Карнап, "Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика", в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 21.</ref>. Нали смисълът на едно изречение е методът за неговата верификация, т. е. правилата, които правят неговата истинност зависима от опита. Ако си измислим някаква дума, например прилагателното "рорен", но без да въведем правила, съгласно които изреченията, че това или онова нещо е "рорно", зависят от опита, няма начин да се определи тяхната истинност. Следователно тези изречения и фигуриращата в тях дума "рорен" нямат смисъл. Но същото важи за метафизическото понятие "начало" ("Водата, огънят, числото или умът - начало на всички неща.") Подобно на това метафизическото (не и митологичното) понятие за Бог е лишено от смисъл, тъй като в метафизиката Бог е лишен от антропоморфни, т. е. сетивно възприемаеми характеристики.<ref>Пак там, с. 13-16.</ref>

* [[Рудолф Карнап]], "Философски проблеми", в: ''Научното познание'', П. Макариев (ред.), София: Просвета, 1993.

* Рудолф Карнап, "За характера на философските проблеми", в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 31-43.

* Рудолф Карнап, "Задачата на логиката на науката", пак там, с. 44-71.

* ''Logical Positivism'', A. J. Ayer (ed.), New York: Free Press, 1959.

* ''Readings in Philosophical Analysis'', Herbert Feigl and Wilfrid Sellars (eds.), New York: Appleton-Century-Crofts, 1949.