Уикипедия

Нобелова награда: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на чужда езикова препратка
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 3:
| картинка = Medal Nobel Peace Prize.jpg
| обяснение_към_картинка = Златният медал на Нобеловата награда за мир с профила на Алфред Нобел
| описание = За значими приноси към [[Нобелова награда за физика|физиката]], [[Нобелова награда за химия|химията]], [[Нобелова награда за литература|литературата]], [[Нобелова награда за мир|мира]], и [[Нобелова награда за физиология или медицина|физиология или медицина]]<br /><br />[[Нобелова награда за икономика|Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел]], наричана Нобелова награда за икономика и награждавана за значими приноси в [[икономика (наука)|икономикаикономиката]]та.
| представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]];<br />[[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]];<br />[[Каролински институт]];<br />[[Норвежки нобелов комитет]]
| домакин =
Ред 30:
До октомври 2006 г. са връчени общо 781 Нобелови награди (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на пет години.
 
Наградата не може да бъде отнета. От [[1974]] г. наградата не може да се връчва посмъртно, т. е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.
[[КартинкаФайл:Stockholm Konserthuset 2002.jpg|мини|Място на връчване на нобеловите награди (Концертната зала в [[Стокхолм]])]]
[[Файл:AlfredNobel adjusted.jpg|мини|[[Алфред Нобел]]]]
 
Ред 43:
 
=== Второ и трето завещание ===
Алфред Нобел е преценява, че в този вид завещанието му не е достатъчно ясно и точно, за да послужи като наставление за конкретна дейност, и решава да го измени, като написва второ завещание. <ref name="Time"></ref>,<ref name="Нобеловата фондация"></ref>. На 27 ноември 1895 г., когато е вече сериозно болен, в Шведско-Норвежкия клуб в [[Париж]] той написва собственоръчно третия и окончателен вариант на своето завещание. Този последен документ обхваща четири страници и отменя всички негови предходни решения за разпореждане с неговото имуществото след смъртта му. След неговия подпис следват подписите на четирима свидетели. Нотариална заверка не е правена. Преди частта, свързана със създаването на фондация за награди, Нобел оставя твърди суми и ренти на 23 поименно описани лица. Определя цялото му състояние да бъде превърнато в пари, които да се вложат в сигурни акции и други ценни книжа и от тях да се образува фонд. Ежегодните приходи от този фонд да се разделят на пет части и да се разпределят както следва: една част да се дава за най-голямото откритие в областта на физиката, друга – за най-голямото откритие или изобретение в химията и трета – за открития в областта на физиологията или медицината. Останалите две части се определят за награждаване на хора, постигнали успехи в литературата или в движението за мир.<ref name="Алфред Нобел и Митаг-Лефлер">[http://www.math.bas.bg/smb/2013_PK/tom_2013/pdf/092-101.pdf Георги Димков: Алфред Нобел и Митаг-Лефлер – факти и въпроси], Математика и математическо образование, 2013.</ref>
 
На 10 декември 1896 г. Алфред Нобел умира във вилата си в [[Сан Ремо]], [[Италия]], от [[кръвоизлив]] в [[мозък]]а. Към този момент той е притежател на 355 патента и над 90 фабрики в 20 страни по света. <ref name="Sohlman13">{{cite book|author=Sohlman, Ragnar|year=1983|page=13|authorlink=#Sohlman69}}</ref>,<ref name="Алфред Нобел и Митаг-Лефлер"></ref>
 
Завещанието на Алфред Нобел, съставено от него на [[27 ноември]] [[1895]] г., е намерено в архивите му от неговите най-близки сътрудници и огласено през януари 1897 г.<ref>[http://www.compuart.ru/article.aspx?id=19726&iid=907 Журнал „Компьюарт“. Календарь знаменательных дат. Николай Дубина]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.kommersant.ru/doc/17791|title=От динамита до „Виагры“|publisher=[[Коммерсантъ]]|accessdate=2012-06-28|archiveurl=http://www.webcitation.org/69mt9Hc7x|archivedate=2012-08-09}}</ref>:
 
[[Файл:Alfred Nobels will-November 25th, 1895.jpg|250px|thumbмини|Завещанието на Нобел]]
{{цитат|Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин средства, да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, които ежегодно ще ги разпределя под формата на награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството... Посочените проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част – на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга – на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета – на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта – на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета – на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси... Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взема под внимание националността на кандидатите}}
 
В завещанието пише, че изпълнители на последната воля на Алфред Нобел трябва да бъдат неговият секретар Рагнар Сулман и адвокатът от [[Стокхолм]] Рудолф Лилеквист. Отначало то е възприето скептично и предизвиква най-противоречиви коментари <ref name="Нобеловата фондация"></ref>. Кралят на Швеция го нарича „национален предател“ <ref name="Алфред Нобел и Митаг-Лефлер"></ref>. В шведската преса се изказват мнения, че присъждането на тези награди може да доведе до корупция. Шведските националисти обвиняват космополитния Алфред Нобел за това, че наградата трябва да се присъжда без оглед на националност, вероизповедание и т. н. Правят се опити за унищожение на завещанието от страна на най-близките хора на Нобел – неговите племенници, синовете на братята му. Изобретателят никога не е имал семейство и неговите наследници са неприятно изненадани и силно засегнати от решението на техния богат чичо как да се разпореди със състоянието си. Двамата изпълнители на завещанието се принуждават да водят съдебните дела с наследниците, които продължават дълго време. Съдиите в шведския град Карлскуга се оказват по-благосклонно настроени към признаването на завещанието. Рагнар Сулман води разговори поотделно с наследниците и накрая успява да склони Емануел Нобел, сина на Лудвиг, който единствен е останал в [[Русия]], за да управлява предприятието в [[Баку]], да се откаже от своя дял. Емануел убеждава братовчедите си и най-накрая всички се съгласяват да се откажат от претенциите върху наследството на чичо си срещу минимална компенсация (около 6% от всички активи), съставяща 2 милиона шведски крони със съвременна покупателна стойност около 6 милиона долара.<ref name="Нобеловата фондация"></ref><br>
Едва на [[26 април]] [[1897]] г. завещанието е утвърдено от норвежкия [[Стортинг]] (''Голямо събрание'').<ref name="Levinovitz13-25">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|pages=13 – 25|authorlink=#Levinovitz69}}</ref>
 
Ред 58:
Изпълнителите на волята на Нобел, Сулман и Лилеквист, организират Нобелов фонд, който да се грижи за изпълнението на волята му и организира наградите.<ref name="Abrams7-8">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|pages=7 – 8|authorlink=#Abrams}}</ref> Те се заемат със създаването на устав на бъдещата Нобелова фондация. Още след смъртта на Алфред Нобел те са ликвидирали неговите предприятия, влагайки получените средства в ценни книжа и акции. Проектът за устав на фондацията след изготвянето му се дава за разглеждане на шведския [[риксдаг]]. Гласуването в парламента минава успешно, уставът се приема и след това се дава на краля за окончателно утвърждаване. На 29 юни 1900 г. идеята на Алфред Нобел най-после става реалност.
 
Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на [[Нобелова награда за мир|наградата за мир]] става [[Норвежкия Нобелов комитет]], чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии. На 7 юни [[Каролинският институт]] става отговорен за връчването на [[Нобелова награда за медицина|наградата в областта на физиологията и медицината]]; на 9 юни [[Шведска академия|Шведската академия]] получава правото да връчва [[Нобелова награда за литература|наградата за литература]]; на 11 юни [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]] е призната за отговорна за връчването на наградите за [[Нобелова награда за физика|физика]] и [[Нобелова награда по химия|химия]].<ref name="Crawford1">{{cite book|author=Crawford, Elizabeth T.|year=1984|page=1|authorlink=#Crawford69}}</ref> Тези четири институции избират 15 попечители (по трима за всяка секция), които от своя страна избират членовете на дирекционния съвет на Нобеловата фондация, с изключение на председателя и заместника, посочвани от краля. Опекуните проверяват ежегодните отчети на съвета и решават дали той да бъде разпуснат. Съветът на фондацията има пет членове с трима заместници. Един от тях се избира за изпълнителен директор, който е всъщност административният ръководител на фондацията и се занимава с нейната ежедневна дейност. До 1948 г. този пост се заема без прекъсване от Рагнар Сулман, младия сътрудник на Алфред Нобел, който отделя повече от половин век от живота си за практическата реализация на завещанието. <ref name="Нобеловата фондация"></ref>
 
На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловият фонд, с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди.<ref name="Levinovitz14">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|page=14|authorlink=#Levinovitz69}}</ref> В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал [[Оскар II]].<ref name="thelocal1">{{cite web|url=http://www.thelocal.se/14776/20091005/|title=Alfred Nobel's last will and testament|accessdate=11 June 2010|last=[[Agence France-Presse|AFP]]|date=5 October 2009|work=[[The Local]]|archiveurl=http://www.webcitation.org/69mtCTr49|archivedate=2012-08-09}}</ref> През 1905 г. шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.<ref name="Levinovitz13-25"/>
Ред 70:
 
=== Нобелова награда за физиология или медицина ===
[[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]] се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Най-напред наградата е давана за открития в областта на [[медицина]]та и човешката [[физиология]], но развитието на [[биология]]та и сродните и&#768;ѝ дисциплини води до разширяване на обзора от възможни постижения.
 
Съгласно завещанието на [[Алфред Нобел]], наградата се връчва от Нобеловата Асамблея при [[Каролински Институт]]. През [[1901]] г. е награден първия лауреат – германецът [[Емил фон Беринг]].
Ред 86:
'''Математиката''' не е включена в завещанието на Алфред Нобел и ''Нобелова награда за математика'' не съществува. За това има най-разнообразни хипотези. Една от тях е, че Нобел е мразел математиката. Някои учени смятат дори, че изобщо не му се е отдавала. Според друга теория, Нобел е смятал, че в тази наука вече всичко е открито и едва ли има какво ново да се създаде. Трето предположение е, че Нобелова награда за математика няма по елементарна причина: математиката не е наука в смисъла, който се влага в тази дума, а помощен метод за обясняване на научни истини. Според други хора, създателят на Acta Mathematica [[Митаг-Лефлер]] е успял и да вземе солидни средства от крал Оскар II за ежегодна математическа награда. Поради тази причина не било особено удачно Нобел също да създава подобно възнаграждение.<ref name="Защо няма Нобелова награда за математика?">[http://www.zarata.org/archives/2959 22:19 Защо няма Нобелова награда за математика?], Публикувани от Ивелина Желязкова на 15 януари 2015, 22:19 ч.</ref><br>
 
Според друга хипотеза, приятелката (годеницата) на Нобел е имала любовна афера с изявен математик. Още като юноша, в [[Петербург]] Алфред Нобел се влюбва в Ана Дезри – дъщеря на датски предприемач. Тя обаче се омъжва за бъдещия математик [[Франц Лемарж]], който публично осмива Алфред със задача по математика. Някои дори смятат, че съперник му е бил Митаг-Лефер. Нобел категорично отказвал да създава награда по математика, опасявайки се, че съперникът му ще я спечели.<ref name="Защо няма Нобелова награда за математика?"></ref>
 
'''[[Филдсов медал|Медалът на Фийлдс]]''', наричан понякога „математическа Нобелова награда“, е най-значимата награда присъждана за постижения и открития в математиката. Медалът Фийлдс, носещ името на канадския учен [[Джон Чарлз Фийлдс]] ([[1863]] – [[1932]] г.), се присъжда веднъж на 4 години на учени под 40-годишна възраст и тъй като няма Нобелова награда за математика, се смята за най-голямата математическа награда<ref>[https://www.math10.com/forumbg/viewtopic.php?t=6370 Открития], math10.com, Aug 26.08.2008, 5:52 pm.</ref>.
 
== Паричен размер на наградата ==
Нобеловата фондация е създадена през 1900 г. като частна неправителствена и независима организация с начален капитал от 31,6 милиона шведски крони. От този основен фонд са отделени 28 милиона крони, като от лихвите на тази сума се дават наградите. От приходите за всяка година се заделя 1/10, за да се добави към основния фонд. Остатъкът се разделя на 5 части и се предоставя на институциите, определящи наградите. Една четвърт от всеки дял се задържа, за да се посрещнат разходите във връзка със самата дейност на фондацията и Нобеловите комитети по даването на наградата, както и за да се финансират Нобеловите институти. Първите награди са по 150 000 крони, или 42 000 долара. Това е 70 пъти повече от паричната награда на [[Румфордов медал|Румфордовия медал]] на [[Лондонско кралско дружество|Лондонското кралско дружество]] – едно от най-големите научни отличия за времето си. Нобеловата награда в началото на XX век е била 5 пъти по-голяма от бюджета на такава известна лаборатория като Кавендишката в [[Кембридж]]. <ref name="Нобеловата фондация"></ref>Днес капиталът на фонда е равен на 3 милиарда и 112 милиона шведски крони (около 450 милиона долара), а размерът на една премия е 10&nbsp;милиона [[Шведска крона|шведски крони]]<ref>[http://nobelprize.org/nobel_prizes/about/prize_amounts.pdf Денежный эквивалент Нобелевской премии. Справка]</ref>. Всеки награден получава тази парична сума (ако е единствен в категорията си, иначе е поделена), диплома и [[медал]]. Медалът е запазена марка на фондацията.<ref>[http://osulibrary.oregonstate.edu/specialcollections/coll/pauling/bond/pictures/nobel-chemistry-medal.html Снимки на медала]</ref> Той е направен от злато, тежи около 175 грама и на него е изобразен ликът на Алфред Нобел в профил.
 
Размер на паричната награда:
Ред 110:
 
== Нобелови лауреати с повече от една премия ==
[[Файл:Marie Curie (Nobel-Chem).png|ляво|thumbмини|300px|[[Мария Кюри]] при получаване на втората Нобелова награда, 1911 г.]]
[[Файл:Linus Pauling family 1954.jpg|thumbмини|300px|[[Лайнъс Полинг]] на тържеството за връчване на Нобеловите награди през 1954 г. в Стокхолм с четирите си деца – Крелин (прав), Линус, Петер и Линда.]][[Файл:Bardeen.jpg|ляво|thumbмини|140px|[[Джон Бардийн]], единственият носител на 2 Нобелови награди за физика – през 1956 и 1972 г.]]
[[Файл:Frederick Sanger2.jpg|thumbмини|150px|[[Фредерик Сангър]] единственият носител на 2 Нобелови награди за химия – през 1958 и 1980 г.]]
Четирима души получават по две Нобелови награди. Първата е [[Мария Кюри]], която получава Нобеловата награда за физика през 1903 г. за откритието на [[радиоактивност]]та и през 1911 г. Нобеловата награда за химия за откритието на [[радий|радия]].<ref>{{cite news|url=http://www.telegraph.co.uk/science/science-news/5715220/Marie-Curie-voted-greatest-female-scientist.html |title=Marie Curie voted greatest female scientist |work=The Daily Telegraph|publisher=Telegraph Media Group |date=2 July 2009 |accessdate=15 January 2010 | location=London}}</ref><br>
[[Лайнъс Полинг]] печели наградата по химия през 1954 г. и наградата за мир през 1962 г. за противоядрената си дейност.<br>
Ред 129:
 
; Награда за мир
[[FileФайл:Henry Kissinger.jpg|thumbмини|upright|leftляво|Когато е обявено, че на [[Хенри Кисинджър]] ще бъде присъдена Нобелова награда за мир, двама от норвежките членове на Нобеловия комитет подават оставка в знак на протест.]]
 
Сред най-критикуваните Нобелови награди за мир са присъдените на [[Хенри Кисинджър]] и [[Ле Дък Тхо]]. Ле Дък Тхо по-късно отказва наградата.<ref name="topten">{{cite news|last=de Sousa |first=Ana Naomi |title=Top ten Nobel Prize rows|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article6868007.ece|accessdate=25 May 2010|publisher=Times Newspapers Limited|work=The Times|date=9 October 2009 |location=London}}</ref> Това води до оставките на двама от норвежките членове на Нобеловия комитет. Кисинджър и Тхо са удостоени с наградата заради преговорите за прекратяване на огъня между [[Северен Виетнам]] и САЩ през януари 1973 г. Въпреки това, когато наградата е обявена, двете страни все още водят военни действия.<ref name="Abrams219">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|page=219|authorlink=#Abrams}}</ref> Много критици са на мнение, че Кисинджър не е миротворец, а напротив, той е отговорен за задълбочаването на войната.<ref name="Feldman315">{{cite book|author=Feldman, Burton|year=2001|page=315|authorlink=#Feldman}}</ref><ref name="Abrams315">{{cite book|author=Abrams, Irwin|year=2001|page=315|authorlink=#Abrams}}</ref>
Ред 153:
== Източници ==
{{Refbegin|2}}
* {{cite book|last=Abrams|first=Irwin |title=The Nobel Peace Prize and the Laureates|url=http://books.google.com/?id=ny77bPwKxaUC&printsec=frontcover&q=|year=2001|publisher=Watson Publishing International|isbn=0-88135-388-4|ref=Abrams}}
* {{cite book|last=Crawford|first=Elizabeth T|title=The Beginnings of the Nobel Institution – The Science Prizes, 1901 – 1915|url=http://books.google.com/?id=EGfhs_tvjVYC|year=1984|publisher=Maison des Sciences de l'Homme & [[Cambridge University Press]]|edition=First|isbn=0-521-26584-3|ref=Crawford69}}
* {{cite book|url=http://books.google.com/?id=xnckeeTICn0C&printsec=frontcover&q=|author=Feldman, Burton |title=The Nobel prize: a history of genius, controversy, and prestige|publisher=Arcade Publishing|year=2001|isbn=1-55970-592-2|ref=Feldman}}
* {{cite book|last=Gribbin|first=John|title=[[In Search of Schrödinger's Cat]]: Quantum Physics and Reality|year=1985|publisher=Corgi|isbn=0-552-12555-5|ref=Gribbin69}}
* {{cite book|last=Jones|first=Brenn|title=Learning about love from the life of Mother Teresa|url=http://books.google.com/?id=Bg6_1Ejy9r4C&dq=Mother+Teresa+Nobel+banquet+cancelled|year=2003|publisher=PowerKids Press|isbn=0-8239-5777-2|ref=Jones}}
* {{cite book|last=Levinovitz|first=Agneta Wallin|title=The Nobel Prize: The First 100 Years|url=http://books.google.com/?id=QMSg5mRJiukC&printsec=frontcover&q=|editor=Nils Ringertz|year=2001 |publisher=[[Imperial College Press]] and [[World Scientific|World Scientific Publishing]]|isbn=981-02-4664-1|ref=Levinovitz69}}
* {{cite book|last=Leroy|first=Francis |title=A century of Nobel Prizes recipients: chemistry, physics, and medicine|url=http://books.google.com/?id=8DjwaFWE4fYC&printsec=frontcover&q|year=2003|publisher=CRC Press|isbn=0-8247-0876-8|ref=Leroy}}
* {{cite book|last=Pais|first=Abraham|authorlink=Abraham Pais|title=Subtle Is the Lord: The Science and the Life of Albert Einstein|url=http://books.google.com/?id=IQibQgAACAAJ|year=1983|edition=Third|publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-520438-7|oclc=8195995|ref=Pais69}}
* {{cite book|last=Shalev|first=Baruch Aba |title=100 years of Nobel prizes|url=http://books.google.com/?id=PfRaPHr86XUC|year=2005|publisher=The Americas Group|edition=Third|isbn=978-0-935047-37-0|ref=Shalev69}}
* {{cite book|last=Sohlman|first=Ragnar|title=The Legacy of Alfred Nobel – The Story Behind the Nobel Prizes|year=1983|publisher=The Nobel Foundation|isbn=0-370-30990-1|authorlink=Ragnar Sohlman|ref=Sohlman69}}
* {{cite book|last=Wilhelm|first=Peter |title=The Nobel Prize|url=http://books.google.com/?id=CNnZKHxQpO4C|year=1983|publisher=Springwood Books|isbn=978-0-86254-111-8|ref=Wilhelm69}}
{{Refend}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нобелова_награда“.