Уикипедия

Папа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 149.62.200.225 (б.), към версия на ShockD
Етикет: Отмяна
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Emblem of the Papacy SE.svg|thumbмини|200px|Гербът на Папския престол]]
[[Файл:Pope Francis in March 2013.jpg|200px|мини|ддясно|Настоящият папа – Франциск]]
 
'''Папа Римски''' ({{lang-la|papa}}, и {{lang-el|πάππας}} – в пр. ''отец, баща'') е глава и върховен суверенен йерарх ([[понтифекс]], понтифик) ({{lang-la|Pontifex Romanus}} – ''римски понтифекс'', или {{lang-la|Pontifex Maximus}} – ''върховен суверенен понтифекс'') на [[Римокатолическата църква]], а в [[Международно право|международното право]] – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта:
Ред 7:
# абсолютен суверен (монарх) на града-държава [[Ватикана]].
 
Пълният суверенитет на папата като глава на Светия Престол, се запазва независимо от наличието на териториални владения. [[Суверенитет|Суверенитетът]]ът на Ватикана (територията, на която се разполага Светия престол), потвърден от [[Латерански договори|Латеранските съглашения]] през 1929 г., произтича от суверенитета на Светия престол.
 
В първите векове на [[Християнство|християнствотохристиянство]]то, името папа се използва за всички епископи. Има свидетелства за това, че през [[6 век|VI век]], все още някои [[Епископ|епископиепископ]]и се наричали папи. <ref>Gergely, Jeno, [http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/History_Church/Gerg/intro.php История папства]: М.: Республика, 1996. – 463 с.</ref> От началото на [[7 век|VII век]] до наши дни, тази титла се дава само на римските и александрийските епископи. Първият римски епископ, който използва титлата „папа“ е [[Сириций]] през [[384|384 г.]]
 
Според католическото учение папата е наследник на епископския престол на Свети Петър и затова има предимство в цялата християнска Църква пред останалите епископи.
Ред 15:
От [[13 март]] [[2013]] г. римски папа е [[Франциск]].
 
От 13 март 2013 г. влиза в сила близка титла до тази на папата – [[Римски папа в почивка]]. Тя не се свързва със законодателни или религиозни правомощия и се придобива от подалия оставка папа. Първият и&#768;ѝ носител е папа [[Бенедикт XVI]].
 
== Официална титулатура ==
Ред 27:
В резултат на григорианската реформа (XI – XIII в.) бил направен опит да се изключи влиянието на светските фактори върху избора на папа като той бъде предаден на елита на римското духовенство или [[Кардинал|кардиналската колегия]]. В този дух били постановленията на папа [[Николай II (папа)|Николай II]] от [[1059]] г. и папа [[Александър III (папа)|Александър III]] от [[1179]] г., по силата на които кардиналите получили правото да избират папата. Така се оформила и изборната колегия – [[конклав]]ът.
 
От [[13 век|XIII в.]] процедурата по избор на папа започва да придобива много от особеностите, които се спазват и в съвременността. Така например, за да се ускори изборът на първосвещеник (който понякога се проточвал месеци) и да се ограничи възможността за външна намеса кардиналите били заключвани в залата, където заседавали (оттук произлиза и самата дума „конклав“ – cum clavi, т. е. „под ключ“), с течение на времето храната им също била ограничавана. Залата почти винаги е [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]. През следващите векове регламентът на конклава бил многократно променян и допълван, но независимо от това влиянието на външни политически фактори никога не е било премахнато напълно.
 
Последните папски решения, приети едва през [[20 век|ХХ в.]], гарантират в много по-голяма степен свободата и независимостта на конклава при избора на нов папа. Освен това е въведено изискването да се пази в пълна тайна хода на изборите. Този, който наруши това изискване, е заплашен от сурови църковни наказания. Гласуването за папа се извършва тайно с бюлетини, които се изгарят след всеки тур в специална камина. Цветът на дима от тези бюлетини известява на римляните резултатите от гласуването – ако е черен, значи кардиналите не са постигнали съгласие по кандидатурите, а ако е бял означава, че новият папа е избран.
[[КартинкаФайл:Papa Adriano V.jpg|мини|Папа [[Адриан V]] (ок.[[1215]] – [[1276]])]]
 
== Имена ==
Ред 37:
== Възраст ==
В средновековните източници се указват изключително рядко рождените дати на папите. Хронистите се ограничават обикновено с посочването на това, че на папския трон е седнал „млад“ или „стар“ човек. Установено е обаче, че няколко папи заели на трона на [[Петър (апостол)|Свети Петър]] доста млади – [[Йоан XII]] (955 – 964) при избирането си е 20-годишен, [[Григорий V (папа)|Григорий V]] (966 – 999) – на 24, а [[Бенедикт IX]] (1032 – 1044) – едва на 15 (по някои източници дори на 12) години. Има и противоположни случаи, когато за папи са избирани доста възрастни за времето си духовници. Така например, [[Павел IV]] (1555 – 1559) бил на 79, а [[Климент X]] (1670 – 1676) – на 80 години, когато поели властта над Католическата църквата.
[[КартинкаФайл:Papa Alexandre II.jpg|мини|Папа [[Александър II (папа)|Александър II]] (ок.[[1015]] – [[1073]])]]
 
== Продължителност на понтификатите ==
Най-дълго управлявалият папа в историята на църквата е [[Пий IX]] – 32 години, а след него се нареждат [[Йоан Павел II]] и [[Пий VI]] – 24, [[Пий VII]] – 23 и [[Александър III (папа)|Александър III]] – 22 години. Папа Лъв XIII (1878 – 1903) бил на 68 години, когато го избрали и след това управлявал цели 25 години. Много повече обаче са кратките [[Понтификат|понтификатипонтификат]]и. Така например, [[Стефан II (избран за папа)|Стефан II]] (752) умрял на третия ден след избирането му, без дори да доживее до официалното си коронясване и по тази причина дори не е вписан в официалния папски регистър. Няколко папи пък се отказвали от тиарата под заплаха от смъртно наказание.
 
== Националност ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Папа“.