Пьотър Кропоткин: Разлика между версии

През 1864 изследва северната част на [[Голям Хинган]] (2034 м), на 51º с.ш., в [[хребет]]а [[Илхури-Алин]] (1290 м) открива група изгаснали [[вулкан]]и, а в края на лятото изследва река Сунгари (десен приток на Амур) от устието ѝѝ до [[Гирин]] (около 1100 км).

През 1865 пътешества в [[Саяни|Източните Саяни]], като изследва цялото течение на река [[Иркут]] (488 км, ляв приток на [[Ангара]]), в т.ч. Тункинската котловина и горното течение на река [[Ока (Ангара)|Ока]] (ляв приток на Ангара), където открива признаци от неотдавнашен [[вулканизъм]] – значителни [[Лавов поток|потоци от лава]] и малки [[Вулканичен кратер|кратеркратери]]и.

През май 1866 експедицията потегля от [[Иркутск]], достига до река [[Лена]] и се спуска по нея на 50 км надолу от устието на десния ѝѝ приток [[Витим]]. От там завива на юг и навлиза в [[Патомска планинска земя|Патомската планинска земя]] (1771 м), пресича я до горното течение на река [[Жуя]] (337 км, от басейна на [[Ольокма]]), където се намират Ленските златодобивни рудници и продължава на юг. В района на рудниците Кропоткин открива ледникови наноси, което му дава основание да докаже, че в миналото Сибир е бил обхванат от мощна ледникова покривка. Експедицията пресича хребета [[Кропоткин (хребет, Иркутска област)|Кропоткин]] (открит от него, 1647 м, [[вододел]] между [[Жуя]] и [[Витим]]) и хребетите Делюн-Урански (2287 м) и [[Северомуйски хребет|Северомуйски]] (2561 м), между 55º 30` и 57º с.ш. и достига до река [[Муя]] (288 км, ляв приток на Витим). Продължава на юг и завършва откриването на [[Южномуйския хребет|Южномуйския хребет]], пресича [[Витимско плато|Витимското плато]] (1200 – 1600 м) и [[Яблонов хребет|Яблоновия хребет]] (1680 м) и и по река [[Чита (река)|Чита]] се спуска до град Чита. Покрай левия бряг на реката открива североизточните части на [[Черски хребет (Забайкалие)|Черския хребет]].

В началото на пролетта на 1872 г. Кропоткин заминава за [[Швейцария]], където се запознава с деятелите на [[Първи Интернационал|Първия Интернационал]]. Секциите на Интернационала развиват активна дейност и представят двата клона на социалистическото движение – марксисткото и бакунисткото. Кропоткин скоро става член на Интернационала, участвува в събранията на негови секции, отначало в марксистки, а след това във федералистки, т. е. доминирани от привържениците на Бакунин – в [[Цюрих]], [[Женева]], [[Ньошател]], а оттам отива при работниците-часовникари в малки работнически селища в планината [[Юра (планина)|Юра]], където чете социалистическа литература, общува със социалисти от различни идейни течения, с комунари, със съратници на Бакунин, но с най-голям интерес и охота общува с обикновени работници, прегърнали идеите и делото на Интернационала.

Наблюденията му върху политическото поведение на социалдемократите-марксисти буди у него отвращение от тях. За Кропоткин това означава, че обявяването им за партия на [[работническа класа|работническата класа]], както се представят социалдемократите, т. е. марксистите, е всъщност лъжа, чрез която на дело неутрализират набиращото сила работническо движение, подчинявайки го на интересите на буржоазията. Точно обратното впечатление произвежда у него поведението на привържениците на Бакунин. В резултат на такова щателно проучване на реалното положение в социалистическото движение Кропоткин решава въпроса за третия голям избор в живота си, със съществено значение за бъдещата му дейност, включително и в областта на философията: {{цитат|''Теоретическите положения на анархизма, както започнаха тогава да се формират в Юрската федерация, особено от Бакунин, критиката на държавническия социализъм и накрая революционният характер на агитацията сред юрските работници неотразимо действаха на моя ум. Но съзнанието за пълно равенство на всички членове на федерацията, независимостта на съжденията и на начина на изразяването им, което забелязах сред тези работници, а също тяхната беззаветна преданост на общото дело още по-силно привлякоха моите симпатии към тях. И когато, поживял неделя сред работниците-часовникари, напуснах планината, моят възглед за социализма вече окончателно се установи. Аз станах анархист.''|}}