Александър Яковлев (авиоконструктор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x4)
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 6:
|описание=А. С. Яковлев
|прякор=
|място на раждане=[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|borderръб]] [[Москва]], [[Руска империя]]
|място на смърт=[[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|22px]] [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
|преданост=
Ред 24:
== Биография ==
=== Семейство ===
А. С. Яковлев се ражда на 19 март (1 април) 1906 г. в гр. Москва, в семейството на чиновник. Баща му&nbsp;— Сергей Василиевич завършва Александровското търговско училище. След края на образованието си служи в транспортния отдел на нефтената фирма „Товарищество братьев Нобель“ („Сдружение на братя Нобел“). Майка му&nbsp;— Нина Владимировна&nbsp;— е домакиня. Родът на Яковлев произлиза от крепостни селяни на граф Дмитриев-Мамонов. Дядо му&nbsp;— Василий Афанасиевич държи лавка за свещи на Илинските врати в Москва и има договор за поддръжката на полилеите на [[Болшой театър]]<ref name="ЦЖ">Яковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 &nbsp;°C.-13</ref>.
 
== Кариера ==
Ред 30:
През 1924 г. А. С. Яковлев построява първия си летателен апарат - [[планер]]а АВФ-10, който е награден като един от най-добрите съветски планери на всесъюзните съревнования. Първият полет на АВФ-10 е на [[15 септември]] [[1924]] г., днес тази дата се отбелязва като рожден ден на [[ОКБ Яковлев]].
 
От 1924 до 1927 г. Яковлев работи отначало като работник, по-късно и като моторист в летателния отряд на [[Военновъздушна академия „Н. Е. Жуковски“|Военновъздушната академия „Н. Е. Жуковски“]]. В началото, независимо от многобройните му молби за постъпване в същата академия, той не е приеман, тъй като не е от „пролетарски произход“<ref name="ЦЖ">Яковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 &nbsp;°C.-13</ref>. През 1927 г. Яковлев построява лекият [[самолет]] [[АИР-1]] и през същата година е приет в академията, която завършва през 1931 г. През същата тази 1931 г. постъпва на работа като инженер в авиозавод № 39 (Завод „Менжински“), където през август 1932 г. организира група за лека авиация.
 
На 15 януари 1934 г. Яковлев става началник на производствено-конструкторското бюро на Спецавиатрест Авиопром, а от 1935 до 1956 г. е главен конструктор. От 11 януари 1940 до 1946 г. той едновременно с това е и заместник на наркома<ref> Нарком (народен комисар) - длъжност в Съветския съюз в периода 1917 - 1946 г., съответстваща на [[министър]]. Вж. [[Съвет на народните комисари на СССР]]</ref> на авиационната промишленост по новата техника. От 1956 г. до 1984 г. е Генерален конструктор на ОКБ Яковлев.
[[FileФайл:Yakovlev Yak-17 @ Central Air Force Museum.jpg|мини|[[Як-17]] (на снимката) е подобрена версия на [[Як-15]], който пък е първият реактивен изтребител, приет на въоръжение в СССР]]
Общо конструкторското бюро, носещо неговото име и чийто Генерален конструктор е той, създава над 200 типа и модификации на летателни апарати, в това число и над 100 серийно произвеждани:
[[FileФайл:Jakowlew Jak-24 Horse.JPG|мини|Въртолетът [[Як-24]]]]
 
* Леки самолети с различно предназначение&nbsp;— спортни, многоцелеви, включително и реактивни.
Ред 45:
* Реактивни пътнически самолети
* [[Безпилотен летателен апарат|Безпилотни летателни апарати]].
[[FileФайл:Yak-38 Forger wings folded.jpg|мини|[[Як-38]], единственият съветски сериен палубен самолет с вертикално излитане и кацане.]]
От 1934 г. самолетите на ОКБ Яковлев са в крупносерийно производство и експлоатация. Общо са построени над 70&nbsp;000 самолета „Як“, в това число над 40&nbsp;000 самолета през [[Втората световна война]]. През войната две трети от съветските изтребители всъщност са конструкция на Яковлев. Самолетите на ОКБ Яковлев са награждавани с [[Ленинска премия|Ленинска]] и осем [[Държавна награда на СССР|Държавни награди на СССР]] и са използвани както в СССР (Русия), така и в други държави. На самолетите конструкция на ОКБ Яковлев са установени 74 световни рекорда.
[[FileФайл:Bylina Yakovlev Yak-40.jpg|мини|Пътнически [[Як-40]].]]
Яковлев умира на 22 август 1989 г. в Москва и е погребан в Новодевичото гробище в същия град.
 
Ред 66:
{{цитат|Всички ни мъчеше въпроса кой е спомогнал за ареста на [[Андрей Туполев|Туполев]]? Този въпрос и сега вълнува много авиоработници... Няма съмнение, че без разрешението на Сталин този арест не можеше да се случи, но за да бъде получено то, органите<ref>[[НКВД]]</ref> трябваше да съберат материали [за евентуална вина]... Най-активният информатор за „съмнителните“ страни в дейността на Туполев беше А. С. Яковлев. Той си имаше оригинален метод: доносите бяха щедро разсипани по страниците на книгите му. По-нататъшните факти са заимствани от тях. Разхвърляни&nbsp;— те не убеждават в лошите намерения на Туполев. Събрани заедно обаче&nbsp;— говорят друго.|Л. Л. Кербер Туполев. СПб., 1999. С. −171}}
 
Яковлев е наясно, че на поста Заместник на наркома по опитно самолетостроене може да стане обект на обвинения в необективност и „затриване“ (очерняне) на други авиоконструктори<ref> Яковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 &nbsp;°C.-199</ref>.
 
Впоследствие така и става. Отбелязва се, че Яковлев е изиграл съдбовна роля в съдбата на някои възможно перспективни разработки на други авиоконструктори от неговото време, по-специално той напълно отхвърля проектите [[САМ-13]] на [[Александър Москальов|А. С. Москальов]] през пролетта на 1941 г., [[РМ-1]] през 1946 г., [[РК-И|РК-800]] (Разтегателно крило 800 км/ч) на Г. И. Бакшаев, [[СК-1]] и [[СК-2]] през 1940 г. и т. н. В много съвременни източници се отбелязва печалната роля на Яковлев в съдбата на перспективния изтребител [[И-180]] на [[Николай Поликарпов|Н. Н. Поликарпов]] и даже съпричастността на неговите подчинени към катастрофата, отнела живота на всенародния тогава любимец [[Валерий Чкалов|В. П. Чкалов]]<ref>Чкалов загива при изпитанията на самолета И-180, конструкция на Поликарпов. След смъртта му ръководството на завода и редица конструктори са подложени на репресии, но изпитанията на И-180 продължават. Въпреки добрите си данни обаче, самолетът така и не влиза в серия.</ref>, но последното твърдение официално няма потвърждение.
 
Руският автор [[Марк Солонин]] в книгата си „На мирно спящих аэродромах“ („На мирно спящите летища“) обвинява Яковлев в разпространяването на мита за превъзходството на [[Нацистка Германия|немската]] авиация над съветската в годините на [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания (1936 - 1939)]]. Този „мит“ попада в учебниците по история. Според автора, Яковлев по този начин се бори с конкурента си Поликарпов<ref>В Гражданската война в Испания от руска страна участват основно изтребители, конструкция на Поликарпов - [[И-15]], [[И-152]], [[И-16]].</ref>.