Архилох: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м унифициране - т. н. --> т.н. |
||
Ред 55:
== Историческо значение ==
[[Файл:Archilochos fragment PK7511r.jpg|мини|220px|дясно|Фрагмент от Архилох, Колекция от папируси в Кьолн, 7511 recto, II-I век пр. Хр.]]
И като техника, и като художествени открития, Архилох оказва огромно влияние върху развитието на старогръцката лирика от VII чак до I век пр. Хр. и върху изграждането на римската лирика през II—I век пр. Хр. (Луцилий, [[Катул]] и [[Хораций]]). В текстовете на Архилох за първи път се среща шестостъпният ямб, който след това се превръща в доминиращия размер в старогръцката и римската драма. Архилох е създателят на епода – двустишна метрическа схема, в която след по-дълъг стих идва по-кратък (напр. след ямбическия триметър идва ямбически двуметър; след дактилическия хекзаметър идва ямбическият триметър или ямбическият двуметър и т.
Псевдо-Плутарх (II век сл. Хр.) приписва на Архилох редица музикални открития. Първо, смесването на реч и музикална интонация (παρακαταλογή) за постигането на особен „трагически“ ефект. Второ, въвеждането на пеене относително независимо от инструменталния съпровод (на струнен инструмент, κροῦσις), което е малка революция на фона на древната практика на дублиране на инструмента от мелодия в унисон (πρόσχορδα).
|