Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп след запетая
м унифициране - т. н. --> т.н.
Ред 16:
'''Аулът на хан Омуртаг''' (или Омуртагов аул <ref>Голяма енциклопедия България, т. 8, Българска Академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3194. ISBN 978-954-8104-30-2 (т. 8)</ref>) е военно укрепление (укрепен български дворец), изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан [[Омуртаг]] през 822 година. Той е произведение на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Смята се, че това е [[дворец]]ът, споменат в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита [[църква]] от IV век със запазени останки от най-ранните християнски [[стенопис]]и по българските земи.
 
Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Вера Антонова]] и [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Цветана Дремсизова-Нелчинова]] от Народния музей - [[Шумен|гр. Коларовград]] ([http://museum-shumen.eu/bg/ Регионален исторически музей - гр. Шумен]) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. [[Тодор Балабанов]] от филиала на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт към БАН]] в гр. Шумен.
 
== Разположение ==