Велика северна война: Разлика между версии

Първият етап от войната е характерен с пълното надмощие на Швеция. Младият Карл XII се оказва не само талантлив, но и гениален [[военачалник]], който разбива един по един и тримата си противници и е на път да спечели войната. При това най-често той разполага с по-малко сили и разчита единствено на своята смелост и на отличните качества на шведската армия, макар и новосформирана. Войната е започната от полско-саксонските войски, които през декември 1699 г. нападат Ливония, стигат без съпротива до нейния главен град [[Рига]] и го обсаждат. В средата на следващата година руснаците също се включват, като обсаждат град [[Нарва]] – пристанище на [[Фински залив|Финския залив]]. Настъплението на съюзниците обаче е мудно и дава възможност на шведите да предприемат бързи контра действия. Планът на Карл XII за войната е на принципа на [[блицкриг]] – с максимални сили да атакува един от противниците си и да го извади от войната, след това да атакува втория и т. н. Ето защо той се насочва срещу най-уязвимия си враг – Дания. През [[август]] [[1700]] г. изненадваща шведска атака през [[проток]]а [[Йоресун]] принуждава датчаните да [[Капитулация|капитулират]] по най-безславен начин. Досега шведите никога не са успявали да направят това, въпреки опитите си и датчаните винаги са разчитали на по-силния си [[флот]] като противовес на непобедимата шведска армия. Фредерик IV подписва договора в Травентал, който е извънредно мек за ситуацията. Освен че изисква от Дания да напусне Северния съюз, Карл я принуждава само да освободи от сюзеренитета си херцогството [[Холщайн]] – шведски съюзник.