Разлика между версии на „Вера Антонова“

м
унифициране - т. н. --> т.н.
м
м (унифициране - т. н. --> т.н.)
* заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] събира, систематизира и публикува данни за създаване на карта и каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг.
 
Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания“, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).
 
Творческият път на Вера Антонова е увенчан от над 120 научни труда – монографии, студии, статии, и над 250 научнопопулярни статии, пътеводители, диплянки. Наред с това тя подготвя първите музейни експозиции в старото класно училище в Шумен, в музеите в Плиска и в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Авторка е и на експозициите в двете зали „Средновековие“ на новопостроената през 80-те години сграда на Окръжен исторически музей – Шумен. По нейна инициатива е създаден музеят на [[Шуменска крепост]], а самият археологически резерват става еталон за социализация на културно-исторически паметници.
 
== Източници ==
* Владимирова-Аладжова, Д. „Живот, отдаден на археологията и музейното дело (ст. н. с. Вера Антонова)“. – ''Годишник на музеите от Северна България'', 1984, 10, 223 – 226.
* Владимирова-Аладжова, Д. „Вера Антонова (1917 – 2002)“. – ''Археология'', 2003, 1, 73 – 74.
* Енциклопедия ''ШУМЕНСКА ОБЛАСТ'' (ред. Димитър Игнатов). София, 2011.