Уикипедия

Глаголица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Glagolica.png|thumbмини|320px|Глаголицата]]
 
'''Глаго̀лицатаГлаго̀лицата''' е първата българска [[азбука]] създадена от Константин-Кирил Философ в период от [[855]]  г. до 862 г. за превод на църковна литература от гръцки на български език .
 
Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''.
Ред 11:
 
== История ==
[[КартинкаФайл:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове]]
 
През [[865]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят западните [[славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.
Ред 17:
През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена от [[Климент Охридски]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
 
Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]].
 
В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през [[Средновековие]]то. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.
Ред 63:
Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.
 
Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: ''аз, буки, веди, глагол, добро, есть'' и т. н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.
 
[[КартинкаФайл:ZographensisSmall.jpg|thumbмини|180px|Зографското четвероевангелие – глаголически паметник от X в.]]
[[КартинкаФайл:CodexVaticanusSlavicus3Gagoliticus.jpg|thumbмини|180px|Асеманиевото евангелие – глаголически паметник от X-XI в.]]
[[FileФайл:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|thumbмини|180px|Синайският псалтир – глаголически паметник от X-XI в.]]
[[FileФайл:Codex Marianus, fol 36r.jpg|thumbмини|180px|Мариинското евангелие – глаголически паметник от XI в.]]
Следната таблица представя всички букви в глаголицата:
 
* самата буква (объл вариант);
* името ѝѝ;
* нейният звуков еквивалент;
* съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана;
* и съответната ѝѝ съвременна кирилска буква (ако съществува).
 
{| class="wikitable"
Ред 81:
! Буква !! Unicode !! Име !! Звук !! Числена стойност !! Връзка с гръцкия !! Връзка с кирилицата
|-
| {{гл|а}} || style="font-size:x-large;" | ⰀⰀ || Аз || а || 1 || Alpha (Α) || А
|-
| {{гл|б}} || style="font-size:x-large;" | ⰁⰁ || Буки || б || 2 ||   || Б
|-
| {{гл|в}} || style="font-size:x-large;" | ⰂⰂ || Веди || в || 3 || Beta (Β) || В
|-
| {{гл|г}} || style="font-size:x-large;" | ⰃⰃ || Глагол || г || 4 || Gamma (Γ) || Г
|-
| {{гл|д}} || style="font-size:x-large;" | ⰄⰄ || Добро || д || 5 || Delta (Δ) || Д
|-
| {{гл|е}} || style="font-size:x-large;" | ⰅⰅ || Есть || е || 6 || Epsilon (Ε) || Е
|-
| {{гл|ж}} || style="font-size:x-large;" | ⰆⰆ || Живете || ж || 7 ||   || Ж
|-
| {{гл|дз}} || style="font-size:x-large;" | ⰇⰇ || Дзело || дз || 8 ||   || S („дз“)
|-
| {{гл|з}} || style="font-size:x-large;" | ⰈⰈ || Земля || з || 9 || Zeta (Ζ) || З
|-
| {{гл|и1}}, {{гл|и2}} || style="font-size:x-large;" |  ⰉⰉ, ⰊⰊ || (йота) || и || 10 || Iota (Ι) || И, Й
|-
| {{гл|и}} || style="font-size:x-large;" | ⰋⰋ || Иже || и || 20 || Eta (Η) || И, Й
|-
| {{гл|гь}} || style="font-size:x-large;" | ⰌⰌ || Герв || г' || 30 ||   || Г' („гь“), сръбско {{кирилица|Ђ}} („джь“))
|-
| {{гл|к}} || style="font-size:x-large;" | ⰍⰍ || Како || к || 40 || Kappa (Κ) || К
|-
| {{гл|л}} || style="font-size:x-large;" | ⰎⰎ || Люди || л || 50 || Lambda (Λ) || Л
|-
| {{гл|м}} || style="font-size:x-large;" | ⰏⰏ || Мислете || м || 60 || Mu (Μ) || М
|-
| {{гл|н}} || style="font-size:x-large;" | ⰐⰐ || Наш || н || 70 || Nu (Ν) || Н
|-
| {{гл|о}} || style="font-size:x-large;" | ⰑⰑ || Он || о || 80 || Omicron (Ο) || О
|-
| {{гл|п}} || style="font-size:x-large;" | ⰒⰒ || Покой || п || 90 || Pi (Π) || П
|-
| {{гл|р}} || style="font-size:x-large;" | ⰓⰓ || Рци || р || 100 || Rho (Ρ) || Р
|-
| {{гл|с}} || style="font-size:x-large;" | ⰔⰔ || Слово || с || 200 || Sigma (Σ) || С
|-
| {{гл|т}} || style="font-size:x-large;" | ⰕⰕ || Твердо || т || 300 || Tau (Τ) || Т
|-
| {{гл|у}} || style="font-size:x-large;" | ⰖⰖ || Ук || у || 400 || Upsilon (Υ) || У
|-
| {{гл|ф}} || style="font-size:x-large;" | ⰗⰗ || Ферт || ф || 500 || Phi (Φ) || Ф
|-
| {{гл|х}} || style="font-size:x-large;" | ⰘⰘ || Ха || х || 600 || Chi (Χ) || Х
|-
| {{гл|от}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C19;Ⱉ || От || о || 700 || Omega (Ω) || използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки
|-
| {{гл|ц}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1C;Ⱌ || Ци || ц || 900 || &nbsp; || Ц
|-
| {{гл|ч}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1D;Ⱍ || Черв || ч || 1000 || &nbsp; || Ч
|-
| {{гл|ш}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1E;Ⱎ || Ша || ш || &nbsp; || &nbsp; || Ш
|-
| {{гл|щ}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1B;Ⱋ || Ща || щ || 800 || &nbsp; || Щ
|-
| {{гл|ъ}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1F;Ⱏ || Ер голям || ъ || &nbsp; || &nbsp; || Ъ
|-
| {{гл|ъй}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C1F;&#x2C0A;ⰟⰊ || Еры || ы || &nbsp; || &nbsp; || Ы
|-
| {{гл|ь}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C20;Ⱐ || Ер малък || ь || &nbsp; || &nbsp; || Ь
|-
| {{гл|я}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C21;Ⱑ || Ят (е-двойно) || ѣ || 800? || &nbsp; || {{кирилица|ѣ}} (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945
|-
| [[ImageФайл:GlagolitsaJo.gif|Йот|15px]] || style="font-size:x-large;" | &#x2C26;Ⱖ || Йот || йо || &nbsp; || &nbsp; || не се употребява
|-
| {{гл|ю}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C23;Ⱓ || Ю || ю || &nbsp; || &nbsp; || Ю
|-
| {{гл|ен}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C24;Ⱔ || Юс малък || е<sup>н</sup> || &nbsp; || &nbsp; || ѧ, не се употребява
|-
| {{гл|йен}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C27;Ⱗ || Юс малък йотиран || йе<sup>н</sup> || &nbsp; || &nbsp; ||ѩ, не се употребява
|-
| {{гл|он}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C28;Ⱘ || Юс голям (носовка) || о<sup>н</sup> || &nbsp; || &nbsp; ||{{кирилица|ѫ}} (чете се „ъ“, „о<sup>н</sup>“), премахната от българския през 1945
|-
| {{гл|йон}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C29;Ⱙ || Юс голям йотиран || йо<sup>н</sup> || &nbsp; || &nbsp; ||ѭ, не се употребява
|-
| {{гл|фт}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C2A;Ⱚ || Тита || Т || 800 || Theta || {{кирилица|ѳ}}, използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки
|-
| {{гл|и3}} || style="font-size:x-large;" | &#x2C2B;Ⱛ || Ижица || и || &nbsp; || Upsilon || {{кирилица|ѵ}}, премахната от руския през 1917
|}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Глаголица“.