Овца: Разлика между версии

Овцевъдството се практикува в по-голямата част от обитаемата от човека територия на Земята, като то е изиграло фундаментална роля за много цивилизации. В съвременността [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], държавите от южните и централните части на [[Южна Америка]], и [[Британски острови|Британските острови]] се свързват най-тясно с отглеждането на овце.

 

 

Като ключово животно в историята на селското стопанство, овцата има важно място в човешката култура и участва в съвременния език и символика. Овце фигурират в много митологии (напр. [[Златно руно|златното руно]]) и в основни религии, най-вече от [[Авраамически религии|Авраамическата група]]. Както в древните, така и в съвременните религиозни ритуали овцете се ползват като [[Жертвоприношение|жертвени животни]].

 

== Породи ==

Домашните овце са многоцелеви животни, с повече от 200 съвремени породи, които са създадени, за да обслужват различните цели на човечеството.<ref name="sheep and goat"/><ref name="okstate">{{cite web |url=http://www.ansi.okstate.edu/breeds/sheep/ |title=Sheep (Ovis aries) |accessdate= 2007-11-02 |work=Breeds of Livestock |publisher=Oklahoma State University Dept. of Animal Science }}</ref> Според някои източници, броят на породите е около хиляда,<ref name="Dwyer2008">{{cite book|author=Cathy M. Dwyer|title=The Welfare of Sheep|url=http://books.google.com/books?id=KxlbW9to_1YC&pg=PA56|accessdate=15 October 2010|date=31 July 2008|publisher=シュプリンガー・ジャパン株式会社|isbn=978-1-4020-8552-9|pages=56–}}</ref><ref name="Jensen2009">{{cite book|author=Per Jensen|title=The ethology of domestic animals: an introductory text|url=http://books.google.com/books?id=FuJKSEgccUEC&pg=PA162|accessdate=15 October 2010|year=2009|publisher=CABI|isbn=978-1-84593-536-8|pages=162–}}</ref> но тези цифри не могат да бъдат потвърдени със сигурност. <ref name="hobby"/><ref name="begin">Smith et al.</ref> Въпреки това [[ФАО]] успява да идентифицира няколко стотици породи, чиито брой варира през годините: 863 породи през 1993 г.,<ref>Maijala, K. 1997, Genetic aspects of domestication, common breeds and their origin. In: Piper, L. and A. Ruvinsky (eds.). The genetics of sheep. CABI</ref> 1314 породи през 1995 г.<ref>Scherf, B. D. 2000. World watch list for domestic animal diversity. 3rd Edition. FAO, Rome. 726 pp.</ref> и 1229 породи през 2006 г.<ref name="FAO 2007">FAO. 2007. State of the world's animal genetic resources for food and agriculture. 512 pp.</ref> (Тези цифри не включват изчезналите породи, които също са регистрирани от ФАО). За целите на тези пресмятания, ФАО дава и дефиниция на породата както следва: „Всяка подспецифична група на домашния добитък с определени и идентифицируеми външни характеристики, които му позволяват да бъде отделен чрез визуална оценка от други аналогични определени групи в рамките на един и същи вид или група, за които географското и/или културно разделение от фенотипно сходни групи е довело до приемането на отделна идентичност“.<ref name="FAO 2007"/> Почти всички породи овце са класифицирани в зависимост от типа на засилената продуктивност като: за вълна, за месо, за мляко, за кожи. Значителна част от породите обаче са предназначени за две или повече от посочените цели. Други характерни белези, отличаващи представителите от различните породи са цвят на лицето (обикновено бяло или черно), дължина на опашката, наличието или липсата на рога, и топологията, за която породата е селектирана. В страните от [[Северна Африка]] и [[Близкия изток]] породите овце се селектират и по още един признак – степен на отлагане на [[мазнини]] в областта на [[опашка]]та, качество, което се цени в Арабския свят.

 

Породите често се категоризират и по качеството на [[Вълна (материал)|вълната]], която се добива. Тънкорунните породи овце са тези, които имат вълна, характеризираща се с къдравост и плътност на косъма и руното добито от тях е предпочитано за текстилното производство. Повечето от тънкорунните породи са резултат от кръстосване и селекция на породи в основата на които стои мериносовата овца. Днес мериносовите овце продължават да доминират по брой сред отглежданите овце в световен мащаб. Грубовълнестите породи овце са селектирани в противоположната крайност. Обликновено това са едри овце отглеждани с цел получаване на месо от тях. Вълната от тях е къса и груба и не се цени като добра суровина в текстилната промишленост. Много от породите за [[месо]] са бързорастящи и с тъмни лица.<ref name="D’Arcy">D’Arcy, J.B., Sheep Management & Wool Technology, NSW University Press, 1986, ISBN 0-86840-106-4</ref> Някои от породите като [[Коридел]] например, са селектирани с двойно предназначение – едновременно за месо и вълна.

 

 

== Хранене ==

Овцете са изключително тревопасни бозайници. Повечето породи предпочитат да пасат трева и други груби растителни храни, но избягват да консумират листна маса от по-високите части на дървесните растения, които козите например консумират с апетит.<ref name="Pugh, pp. 19">Pugh, pp. 19.</ref> Овцете, обаче могат да пасат и в монокултурни пасища, където повечето кози се справят зле.<ref name="Pugh, pp. 19"/> И двата близкородствени вида дребни преживни животни придърпват храната с езика и устните си, и я откъсват с резците от долната челюст и устната на горната.<ref name="Pugh, pp. 19"/> Подобно на всички преживни животни, овцете имат сложна [[храносмилателна система]], която се състои от [[многокамерен стомах]] от три [[предстомашие|предстомашия]] и [[Сирищник (анатомия)|същински стомах]], позволявайки им да разграждат [[целулоза]]та от растителната храна до по-прости [[въглехидрати]]. При паша овцата поглъща откъснатата зелена маса под формата на хапка. През хранопровода тя попада в търбуха, който е с вместимост от 19 до 38 литра. Там тя ферментира под действието на търбушната микрофлора,<ref name=simmons146>Simmons & Ekarius, p. 146.</ref> която включва представители на [[бактерии]], [[гъби]], [[протозои]],<ref>Van Soest, P. J. 1994. Nutritional ecology of the ruminant. 2nd ed. Cornell Univ. Press. 476 pp.</ref> и [[археа|археи]], които преработват целулозата, при което се отделят [[метан]] и [[въглероден диоксид]].<ref>Wright, A.-D. G. et al. 2004. Molecular diversity of rumen methanogens from sheep in Western Australia. Appl. Environ. Microbiol. 70: 1263 – 1270</ref> Другата функция на търбуха е да участва в процеса на преживяне. Това става при почивка на организма. Отключва се рефлекс, при който топка от храната се придвижва обратно през хранопровода до устата. Там тя се сдъвква добре, навлажнява се обилно със [[слюнка]]<ref name=simmons146/> и отново се преглъща. Големият обем на търбуха, служещ като резервоар за храната, и рефлексът на преживяне, позволяват на тревопасното животно да поеме за кратко време голямо количество храна – обикновено през сутрешните часове, а през останалата част от деня да пладнува и така допълнително да я преработи.<ref>Smith et al., p. 56.</ref> Това е [[адаптация|адаптивен]] начин за предпазване от хищници, чрез който се намалява времето, при което главата на животното е насочена надолу към тревата. Това го прави по-малко уязвимо срещу хищници.<ref name="begin"/>

 

По време на ферментацията в търбуха се отделя газ, който при нормално функционално състояние се евакуира извън организма посредством [[оригване]]. Различни нарушения в дейността на органа - като например внезапни промени в диетата на овцете или образуването на пяна при ферментацията на храната, която организмът приема за течност - могат да доведат до фатално издуване на търбуха, поради потиснат рефлекс на оригване.<ref name="Kimberling, C. V 1988">Kimberling, C. V. 1988. Jensen and Swift's diseases of sheep. 3rd ed. Lea & Fibiger, Philadelphia. 394 pp.</ref> След ферментацията в търбуха и допълнителното сдъвкване на храната при преживянето, хранителните маси преминават към следващите две отделения на предстомашията – [[Мрежа (орган)|мрежата]] и [[Книжка (орган)|книжка]]. Някои видове храни, както и млякото при сукалчетата, не преминават през предстомашията, а директно преминават към същинския стомах – сирищник. Същинският стомах по функция е аналогичен на човешкия [[стомах]].<ref>Simmons & Ekarius, p. 171.</ref>

 

Овцете физиологично водят дневен начин на живот. Хранят се от изгрев до залез, като спират спорадично, като през цялото време преработват храната чрез преживяне. Идеални за постигане на пълноценна паша са пасища със смесени култури от житни, бобови и цъфтящи растения. <ref>Simmons & Ekarius, p. 82.</ref> Местата, където могат да се отглеждат овцете варират от пасища, угари, в близост до горски масиви, както и далеч по-неплодородни масиви. При пашата се сблъскват с редица растения, които са токсични и имат неблагоприятен ефект. Такива например са [[череша]], някои [[дъб]]ови дървета и [[жълъд]]и, [[домати]], [[тис]], [[ревен]], [[картоф]]и, и [[рододендрон]].<ref>Simmons & Ekarius, p. 160.</ref>

 

Овцете са тревопасни животни, които пасат трева от пасищата. За разлика от тях козите и [[елен]]ите например освен, че пасат ниско по земята, намират храна и сред храсти и дървета като откъсват листата от тях. Анатомичното устройство на [[уста|устния апарат]] позволява на овцете да пасат ниско до земята като изпасват тревата доста по-бързо от говедата например.<ref name="begin"/> Поради това в редица страни се прилага интензивна смяна на пасищата, като се позволява на изпасаните земи да се възстановят в периоди, когато овцете са изместени на друго пасище.<ref name="begin"/><ref name="modern"/> Освен от паша, на овцете е нужно да се дава зърнена и обемиста суха храна, като ливадно и люцернено сено и царевичак. Сухата храна обикновено се прилага през зимните месеци, когато пашата, в зависимост от района, е невъзможна или ограничена. Зърнения [[фураж]] се прилага при лактиращи овце с цел да се осигури по-добра млечност. Дневните дажби от различни видове храни зависят от възрастта и породата.<ref name="living"/> Допълнително на овцете е нужно да се прилагат минерални соли към дажбата, с цел осигуряване на водно-солевия баланс на организма им. За [[стадо|стадата]] от овце е нужен достъп до постоянен източник на питейна вода. Нужното количество вода варира от сезона, вида и качеството на храната, която консумират.<ref name=wooster64>Wooster, p. 64.</ref> Когато овцете се хранят с големи количества зелена и млада растителност, те се нуждаят от по-малко вода. В случаите, когата храната е груба, сеха или зърнена - нуждите от вода се увеличават.<ref name=wooster64>Wooster, p. 64.</ref>

 

 

== Поведение ==

Овцете са животни със силен стаден инстинкт. Сред представителите на род ''[[Ovis]]'' този инстинкт е добре застъпен, но е най-силен сред представителите на вида Ovis aries. Склонността на овцете да следват някого при пашата е причина те да бъдат и първият одомашнен вид селскостопанско животно.<ref name="wild">Budiansky</ref> Освен това, за разлика от [[благороден елен|благородния елен]] и [[сърна]]та (два други вида копитни животни от първостепенно значение за добив на месо в праисторически времена), овцете не са териториални животни и не пазят своя ареал на обитаване, който може и да варира.<ref name="CluttonBrock, (1987)">Clutton-Brock, J., (1987). A Natural History of Domesticated Mammals. Cambridge University Press, Cambridge pp.55</ref> Всички овце имат тенденция да се събират в близост до други членове на стадото, въпреки че това поведение варира в зависимост от породата.