И-16: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка; козметични промени
м унифициране - т. н. --> т.н.
Ред 134:
 
=== В Испания ===
По време на [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]] СССР застава на страната на републиканското правителство и започва да му оказва помощ с военна техника и хора (т. нар. доброволци). Сред образците военна техника, изпратени от Съветския Съюз и закупени от Испания, е и И-16. Първите И-16 (16 машини) пристигат в Испания на 25 октомври 1936 г., на следващия ден още 15 и т. н., за да достигнат числото 455 И-16 и 20 УТИ-4 (двуместната учебна версия на самолета) изпратени машини, от които пристигат съответно 422 и 4.
 
Първият боен полет на машината в испанското небе е на 9 ноември 1936 г. – свалени са 4 изтребителя [[He-51]] без собствени загуби, а първият свален И-16 е на 17 ноември от изтребители италианско производство [[Фиат CR.32|FIAT CR-32]]. И-16 се сражават над Мадрид, при Брунете, Белчите, [[Теруел]], в битката при р. Ебро, Естремадура, Каталонската кампания – по всички фронтове на войната. В Испания специално за И-16 съветският пилот [[Сергей Грицевец|С. И. Грицевец]] разработва тактиката „Соколов удар“, при която строят на противниковите самолети е атакуван от височина с пикиране, удар и излизане от атаката по вертикалната ос. При първото ѝ използване, на 14 август 1938 г., тя е толкова неочаквана за противника, че атакуваната група губи управление и няколко самолета падат на земята в пламъци. Пилотите с И-16 използват и друг тактически прийом, осигуряващ внезапност на нападението – приближават се към противника ниско над земята на бръснещ полет и атакуват отдолу.
Ред 251:
{{основна|Звено (проект)}}
 
Интересна страница от биографията на И-16 е участието му в проекта „Звено“, предложена от конструктора [[Владимир Вахмистров|В. С. Вахмистров]] още в края на 20-те г. Тя предвижда използването на тежък бомбардировач като въздушен самолетоносач – под или над крилата и тялото му се окачат изтребители или щурмови самолети, които при наближаване на целта се отделят от носителя и я атакуват. По-този начин се увеличава техния радиус на действие. В СССР през трийсетте години се правят много изпитания на тази система в различни варианти (модел и брой на носените самолети, различни носители и т. н.). Заради екзотичния ѝ вид тя получава пилотското прозвище „[[Цирк]]ът на Вахмистров“. И-16 се изпитва като съставна част от варианта „Звено-СПБ“. При него бомбардировач [[ТБ-3]] носи под крилете два изтребителя И-16, въоръжени с 2 х 250 кг бомби и действащи като [[пикиращ бомбардировач|пикиращи бомбардировачи]] над целта (СПБ – Скоростен Пикиращ Бомбардировач).
 
В края на 1930-те години работата по проекта „Звено“ е спряна, но в началото на Великата Отечествена война отново се сещат за нея. На [[26 юли]] 1941 г. е решено да бъде проверено действието ѝ в реални бойни условия. За целта два ТБ-3 с по два И-16 тип 5 под крилете атакуват румънските нефтопреработвателни съоръжения в [[Констанца]]. На 40 км от целта И-16 се отделят от бомбардировачите и успешно изпълняват мисията – съоръженията са унищожени. Следват още няколко акции на системата „Звено-СПБ“, като последните са през 1942 г., – всички те показват много висока резултатност. Използането на системата е прекратено заради повишения риск, създаден от съвременните противникови изтребители.