Коаксиален кабел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.; форматиране: 18x тире, 2x заглавие-стил, 14 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:RG-59.jpg|thumbмини|230px|Коаксиален кабел]]
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен активен [[проводник]] и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд [[Изолационни материали|изолационен материал]] или въздух. Използва се за предаване на радиочестотни електрически сигнали, най-често от дециметровия обхват. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и екрана – коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Изобретен и патентован е през [[1880]] година от британския физик [[Оливър Хевисайд]].
 
Ред 13:
1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], помеднен [[алуминий]], алуминиева сплав, омеднена [[стомана]] и др.
 
2 – изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо постоянство на взаимното разположение (съосност) на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[флуоропласт]], флуоропластова лента и т. н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
 
3 – външен проводник (екран) във вид на оплетка (ширмовка) от метални жички или плътна метална повърхност – [[фолио]], покрито с тънък слой от алуминиев филм и техните комбинации, а също така и гофрирана тръба, повита с метални ленти и др. от мед, медна или алуминиева сплав. Ако екранът е твърда цилиндрична повърхност, получава се твърда коаксиална линия, която е разновидност на гъвкавия коаксиален кабел и се използва за големи мощности. Екранът се състои от един или няколко външни проводника.
Ред 26:
 
== Начин на изготвяне ==
Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на [[Мед|мед]] и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.
 
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.