Кобилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[КартинкаФайл:Kobilitca Oreshaka 2.JPG|thumbмини|leftляво|Кобилица за менци изложена в [[Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата|Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата]] село [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]]]]
[[FileФайл:Balance à tabac 1850.JPG|thumbмини|Везна за измерване на тютюн от 1850 година]]
'''Кобилицата ''' е приспособление, което представлява здрав прът носен на рамо за пренасяне на две тежести едновременно. Така може да се пренасят [[Кофа|кофи]] с вода, със строителен материал, денкове и др. В България това приспособление се използва от средните векове. Характерното е, че при използването си има една опорна точка — рамото на човека, а теглото на носените съдове е еднаква, за да се уравновесяват и да не изискват големи усилия при пренасянето. За удобство прътът е огънат в средата, за да се фиксира по-точно на рамото и да не се премества по време на ползване.
[[FileФайл:Head D15A3.JPG|thumbмини|Кобилици в двигателната глава на автомобил Honda CRX 1987 година]]
[[FileФайл:Vahadlo.jpg|thumbмини|Кобилица за газорапределителния механизъм на [[двигател с вътрешно горене]]]]
 
== Други значения ==
Тази характерна форма на кобилицата е причина народът ни с името ''Кобилица'' да назовава хълмове и заоблени върхове.
 
В техниката с ''кобилица'' са наречени части с подобна форма, окачване и предназначение.
 
Рамото на лабораторните везни или на други за по-прецизни измервания също се нарича кобилица. В средата то е поставено върху основния стълб на везната, а в краищата са окачени двете измервателни блюда.
 
Кобилици се наричат детайлите в [[Двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]], лагерувани в средата във вал и предаващи налягането от разпределителния вал върху клапаните за осъществяване действието на [[Газоразпределителен механизъм|газоразпределителния механизъм]].
Ред 18:
В българската народна традиционна култура кобилицата е изключително женски уред. Мъжете носят вода на ръка, а който употребява кобилица е изложен на подигравките на общността.
 
Според вярванията, кобилицата трябва да бъде изработена от [[дъб]], [[габър]], [[явор]] или [[ясен]] поради представата, че тези дървета имат силата да пропъждат злонамерените свръхестествени същества. Това е особено важно, защото се смята, че водоизточниците (извори, [[чешма|чешми]], [[кладенец|кладенци]]) обикновено са обитавани от такива същества. Кобилицата се употребява при [[баяния]]та, магии за развала на други магии и др., както и в много обреди — при [[пеене на пръстени]], носене на [[мълчана вода]] на [[Гергьовден]] и т. н.
 
Като изключително женски уред, тя е и женското оръжие за самоотбрана. Българското народно [[обичайно право]] не предвижда наказание за побой, нанесен с кобилица от жена.