[[КартинкаФайл:Digitales_Geländemodell.png|thumbмини|350px|Дискретен модел на част от географска местност: Контурните линии са в бяло и червено]]
'''Контурната линия''', наричана още '''изолиния''', е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката '''изо-''' ( {{lang-grc|ισος}}) означава '''равно'''.
Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е [[топографска карта|топографската карта]] или нейния по-елементарен вариант - контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога '''височинни линии'''), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.
Освен в [[картография]]та изолиниите се използват и за документиране на редица [[скалар]]ни физични величини или отделни компоненти от [[Вектор|векторни величини]]. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например [[атмосферно налягане]], диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката '''изо-''' и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, [[Изобар (линия)|изобара]], [[изоглоса]] и т.н.).
[[Градиент]]ът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).
[[КартинкаФайл:Br_mode11.PNG|thumbмини|350px|Радиална компонента на магнитното поле около специфичен проводник]]
