Невроза: Разлика между версии

'''Неврозата''' e клас, група от функционални [[Психично разстройство|психични разстройства]], които включват [[стрес]]ови състояния, но не и [[Делюзия|делюзии]] и [[халюцинация|халюцинации]], и при които [[поведение]]то не е извън социално-приетите норми.<ref>{{икона|en}} [http://www.mercksource.com/pp/us/cns/cns_hl_dorlands_split.jsp?pg=/ppdocs/us/common/dorlands/dorland/six/000072074.htm Невроза], Dorland's Medical Dictionary</ref> (То не засяга основните функции на личността и субектът го осъзнава болезнено). Други наименования включват '''''психоневроза''''' и '''''невротично разстройство''''', като страдащите от това състояние се наричат '''невротици''' (''невротик''). Макар че наименованието вече не служи официално за [[диагностициране]] на психични разстройства според официалните психиатрични класификации, подтипове на невротичните състояния (придружени с конкретните особености) могат да бъдат намерени в ICD-8 и DCM-III, като например в подгрупата на [[Фобийни|фобийните разстройства]] се включват [[агорафобия]]та, [[клаустрофобия]]та, за тревожните състояния – [[паника]] (паническо разстройство), натрапливост и т. н.; [[хистерия]]та също е смятана за един от основните типове неврози, като е изследвана от [[Шарко]] и [[Фройд]], но отново днес е диагностицирана по-скоро като група от разстройства (диссоциативни или соматоформени).

Терминът за първи път е предложен през 1769 от шотландския лекар [[Уилям Кълън]] за дефиниране на лични болести, които пораждат смущения в личността. Като понятие е възприето от [[Зигмунд Фройд]] за обозначаване на болест, чиито [[Симптом|симптомисимптом]]и символизират психичен конфликт с произход от детството, който е [[Изтласкване|изтласкан]]. Впоследствие в регистъра на неврозата от психоаналитична гледна точка влизат и хистерията, и [[Натраплива невроза|натрапливата невроза]], към които могат да се прибавят и актуалната невроза, включваща в себе си [[страхова невроза]], [[неврастения]] и [[психоневроза]]та, последната обхващаща преносната и нарцистичната невроза<ref>Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 56</ref>. Невротичните състояния са много разпространени и могат да засегнат всеки човек в различна степен. Гризането на [[нокти]]те, неволните тикове на лицето, „прескачането“ на [[сърце]]то и много други невротични симптоми могат да сполетят психически здрав човек, поставен в напрегната ситуация. Като цяло невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (например ироничен) или към себе си (опити за [[самоубийство]]), страда от разстройства на [[Сън|сънясън]]я ([[безсъние]] или [[хиперсомия]]), може да има сексуални разстройства ([[фригидност]] или [[импотентност]], системно въздържание или [[мастурбация]]). Често срещана е прекалено бързата умора. Типични невротични състояния са хистерията, [[анорексия]]та, [[пиромания]]та, [[перфекционизъм|перфекционизмът]], злоупотребата с [[алкохол]], [[наркотици]] и [[тютюн]], натрапливостите и [[Страх|страховата невроза]] – най-често от [[смърт]] (обикновено фиксирана към [[Инфаркт на миокарда|инфаркт]], [[СПИН]], [[Рак (болест)|рак]], [[сифилис]], [[катастрофа]]), от затворени или открити пространства, от общуване (например от изпускане на газове пред хора или казване на нещо неприлично) и много други.

# [[Културализъм|Културалистките тези]] допълват възгледите на Зигмунд Фройд, като ролята на отключващ механизъм играе социалният натиск (семейни, брачни, икономически отношения). У някои невротици се открива наличие на наследствена обремененост или на действителни социално-икономически трудности, но постоянната характеристика, която се среща при всички невротични субекти, е от психологическо естество: на всички липсва афективна зрялост, поведението им в зряла възраст е като на деца, реагират неосъзнато на конкретните (професионални, сексуални, социални) ситуации според детински критерии и в зависимост от чувствата на привързаност или [[омраза]], породени още в детството им.<ref>Терминологичен речник по психология, София 2005</ref>